1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Фундаменталисти и либерали в търсене на най-подходящия кандидат за президент на Иран

- под това заглавие вестник ”Франкфуртер алгемайне цайтунг” публикува следната статия за предстоящите през юни т.г. избори, която ви предлагаме със съкращения:

Датата е вече определена: на 17-ти юни иранците за девети път ще избират президент. ”Деветите избори”, както ги наричат, са значително по-сложни от предишните. За управляващите аятоласи празните избирателни пунктове са кошмар, защото клерикалната власт се нуждае от известна доза легитимност пред лицето на заплахите отвън. Така че м момента на политическия пазар в Техеран както сред реформаторите така и сред противниците на реформите се издирват подходящи кандидати. Очертават се няколко възможности.

От едната страна са противниците на реформите, които сами се наричат ”осулгара” т.е. ”верни на принципите” и имат абсолютното мнозинство в парламента. Тези всъщност фундаменталисти да второто поколение на ислямската революция. Най-важната им партия се нарича ”Абадгаран” – ”Съзидателите”. Сегашният председател на парламента Голамали Хадад Адел, чиято дъщеря е омъжена за един от синовете на революционния лидер Хаменей е начело на ”Съзидателите”. Само преди няколко години той се хвалеше, че бил кантианец. Превел е няколко от трудовете на немския филлософ на персийски, ала той е само изпълнител на волята на Хаменей.

”Верните на принципите” сформираха изборна комисия под наименованието ”Съвет на коалицията на силите на ислямската революция”. Задачата на съвета е да намери подходящи кандидати. Говори се за бившия външен министър Али Акбар Велаяти, който понастоящем е личен съветник на революционния лидер по външните работи. За възможен кандидат се смята и Али Лариджани, доскорошния шеф на радиото и телевизията. ”Ястребът” Лариджани е майстор в оказването на медийно влияние. Трети евентуален кандидат е Ахмад Тавакули, депутат от Техеран. Предполага се, че с най-големи изгледи за успех е Велаяти. Като дипломат той познава света, но още по-важно е, че е приближен на лидера на революцията Хаменей. Лекарят по професия Велаяти обаче има един решаващ недостатък: след убийството на опозиционните ирански кюрди в берлинското заведение Миконос през 1992 год. бе осъден от берлински съд като един от дърпалите конците на атентата. Ако европейските държави се съобразят с тази присъда, то Велаяти като държавен глава би трябвало да се ограничава само с телефонна, факс и и-мейл-връзка с колегите си по света.

М лагера на реформаторите настъпиха редица промени. Доскоро изглеждаше, като че ли привържениците на Хатами след провала си на парламентарните избори през февруари 2004 са се предали. Техните привърженици, най-вече студентите, отдавна вече им бяха обърнали гръб. Озовали се в ролята на политически аутсайдери реформаторите отново се посплотиха през последните месеци. Първата стъпка към завръщане на политическата сцена предприе партията ”Можарекат” – ”Участие” Ръководената от лекаря Мохамад Реза Хатами, по-малкия брат на президента, партия е първата група издигнала свой кандидат. 53-годишният лекар-педиатър Мустафа Мойн потвърди кандидатурата си с думите: ”Няма да се церемоня или да си пожелавам бъдеще без ядове.” Кандидатът с изтънялата коса и подрязаната посивяла брадичка изглежда като шиитски функционер-фундаменталист. Трудно е човек да си представи, че масите могат да се въодушевят от него. Той среща обаче подкрепа от страна на младити висшисти. До лятото на 2003 год. Мойн е министър на науката в кабинета на Хатами. След бпуталните действия на органите за сигурност срещу протестиращите студенти, той написва остро писмо до държавния глава и подава оставка.

Мустафа Мойн обаче не е единственият кандидат на реформаторите. Други групировки избраха бившия председател на парламента Мехди Каруби. Източеният ходжа с бяла чалма и с религиозната титла "Ходжатолислям" е председател на клерикалната група "Борчески духовници" и разполага с известно влияние. Каоруби още не е взел недвусмислено отношение по кандидатурата си. Решението му зависело от определени препоставки. Тези предпоставки си имат конкретно име: Али Акбар Хашеми Рафсанджани, председателят на Съвета за налагане на държавния резон. Каруби разбира, че не би имал шанс срещу Рафсанджани – "сивия кардинал" на ислямската република, в случай, че Рафсанджани се кандидатира. Дори сред реформаторите под сурдинка се говори, че изпеченият реал-политик Рафсанджани би могъл да се окаже човекът на деня.