1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

“Фрии шоп” като “свободен шоп”

След мъчителни колебания и под мощния натиск на ЕК, българското правителство реши да прекрати безмитната търговия по сухопътните граници на страната. Георги Папакочев се спира върху значението на това решение.

default

Положителните промени в България се извършват трудно, но в замяна на това те са бавни, тромави и неубедителни. След непрекъснати доклади на Държавния департамент на САЩ от 2003 година насам за пране на пари придобити от престъпления, след нееднократните директни предупреждения на американския посланик в София, след констатациите в междинния доклад на ЕК по „Правосъдие и вътрешен ред” за зловредното влияние, което т.нар. „фришопове” имат върху

корупцията, контрабандата и незаконното финансиране

на политическите партии, кабинетът „Станишев” се престраши да каже „Стига!”. Едни от най-добре разработените и доходоносни канали на сивата икономика от последните 18 години, безмитните магазини и бензиностанции в граничните зони, ще прекратят официалното си съществуване с влизането в сила на поправките в Закона за безмитната търговия, като в зоните след митническия контрол на българските сухопътни граници няма да се допуска функционирането на каквато и да е търговска дейност. Започналата

ампутация на крайграничната безмитна търговия

едва ли ще се отрази особено на българската икономика. Малкото останали на брой „фрии шопове” по сръбската, македонската и турската граница днес са само тъжна сянка от предишните години на „величие”, когато през тях преминаваха огромни количества алкохол, цигари и козметика, които всъщност се продаваха във вътрешността на страната без акциз, прикривайки по този начин най-елементарната и доходоносна контрабанда.

Duty Free Shop

От над един милиард лева до 2006 година днес оборотите на тези магазини са достигнали до около 120 милиона годишно. Само за 2005 година продажбите на дизелово гориво без акциз са надхвърляли 500 милиона лева, като щетите за държавата са били колосални, а потоците от печалби са корумпирали всичко по пътя си – политици, партии, държавни служители, фирми и ведомства. Сега, когато

със скърцане на зъби и увъртания

най-сетне кабинетът приложи решението на Съвета на коалицията от февруари и обяви закриването на безмитните магазини и бензиностанции, започват делата срещу държавата на всички ощетени, които не са никак малко. Но когато държавата се е свила в очакване на унищожителните критики на ЕК в новия междинен доклад след месец, когато освен външна граница на съюза България се готви да стане и граница на Шенгенското пространство, когато управлението се тресе от скандали и се моли да изкара мандата си докрай, компромиси по веригата „сива икономика-контрабанда-корупция” са недопустими.

Така поне диктува елементарната логика. Дори в една често алогична държава, в която разликата между британския и българския „шоп” отдавна беше изчезнала.