1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Френският президент с нова инициатива за Африка

Никола Саркози е решил да лъсне имиджа си на “черния континент”.

default

Като вътрешен миинистър Саркози си навлече гнева на много африканци заради затягането на френското имиграционно законодателство

Инициативата на Саркози за провеждането на заседание, посветено на Африка в рамките на Годишното заседание на Общото събрание на ООН, идва сякаш, за да намали вредите за него. Като вътрешен министър на Франция навремето той си спечели много неприятели със затягането на френското имиграционно законодателство. Затова и едва ли бе голяма изненада, че след произнесена от него преди няколко месеца реч в Сенегал местните медии го замериха с обвинения в расистки и колониалистически възгледи. Със сегашната си инициатива в Съвета за сигурност той се опитва да отнеме вятъра от платната на своите противници, смята сенегалският политолог Бабакар Джъстин Ндиае. Ето кои, според него, са истинските цели, които преследва с африканската си инициатива френският лидер:

“Бързо да изгради френска стратегия в политиката спрямо африканските страни, и по този начин да осигури защитата на френските интереси и извън традиционните територии на френско влияние. Това е и причината за организираната от Саркози неотдавна среща на върха за Дарфур. Той се стреми да направи нещо като помирително предложение на африканците, които са много раздразнени от действията му като вътрешен министър преди и от първите му изявления сега като президент на Франция. Не на последно място това е и ход, който цели да разшири френското влияние на африканския континент.”

Основната тема на предложеното от него заседание ще бъде въпросът за изпращането на съвместна мисия от сини каски на ООН и войници от ЕС в Източен Чад, директно на границата с Дарфур, както и в Централноафриканската република. Саркози иска да ускори този процес. Плановете са за 300 полицаи от ООН и 3 000 войници от ЕС, които да се грижат за сигурността на бежанците от суданската кризисна провинция Дарфур. Франция ще предостави половината от европейските войници. Но не само заради това Франция изглежда по-силно ангажирана с проблемите в Африка. Критици обвиняват Саркози, че се стреми към възвръщане на някогашните френски позиции в Чад и в Централноафиканската република, и че мироопазващите сили ще имат също и за задача да пазят авторитарната власт на президента на Чад Деби. Това мнение се споделя и от сенегалския политолог Бабакар Ндиае:

“Саркози се стреми към правила, които да дадат импулс на отношенията между Франция и африканските страни. Той иска да си осигури влияние и да вдъхне увереност у няколко привилигеровани африкански правителства, напр. това на Чад, Централноафриканската република или Сенегал, т.е. там, където има висок потенциал за развитие на военните отношения.”

А това изглежда в противоречие с обявеното при встъпването му в длъжност като президент, е трябва да бъде сложен край тайните, привилегиите и противоречията във френската политика спрямо Африка. Още при управлението на Жак Ширак Франция наистина съкрати броя на военните си бази и числеността на войниците си в Африка, и в момента в 5 африкански страни – Чад, Сенегал, Бряг на Слоновата кост, Габон и Джибути, Париж поддържа свой военен контингент от 10 000 души. От дълго време тя се стреми не към самостоятелни военни операции, а към участия в мисии под шапката на ООН.

Най-съкровената политическа цел на френския президент обаче, вкл. по темата за Африка, остава вътрешната сигурност. Все още Саркози не е зарязал идеята за създаване на “средиземноморски съюз” в борбата срещу тероризма. Същевременно във Франция се множат консервативните призиви за въвеждането на генни тестове за имигрантските семейства. Затова и Патрис Бувере – политолог от центъра за мира и конфликтите в Лион, не вярва, че Саркози се стреми към нова стратегия на френската политика относно африканските страни.

“В противен случай той трябваше да продължи да редуцира военното присъствие в Африка и да работи за разширяване на помощите за развитие и обучение на собствен африкански потенциал. Гарантирането на мира преминава през увеличаване на директните помощи за развитие за най-засегнатите страни.”

Инициативата на френския президент му отваря нови възможности за изява, но в действителност той не желае да променя нищо нито по отношение на сигурността в Африка нито във френската политика спрямо Африка, смята и сенегалският политолог Ндиае:

“Всичко е само козметика. За Саркози международните отношения са далеч по-важни отколкото една среща френско-африканска “тет-а-тет” среща.”