1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Френските медии и политическите скандали

Защо френските медии почти никога не се задълбочават в политическите скандали? Михаел Клезген за някои особености в медийния пейзаж на Франция

default

Ако някой германски вестник излезе със заглавие: "Ангела Меркел е прикривала черни каси", това ще бъде дни наред централна тема в медиите, при условие разбира се, че новината отговаря на истината. В съседна Франция обаче фактът, че на президента Саркози са били известни подозренията за огромни подкупи от работодателите на профсъюзите, потъна сред морето от новини. Журналистът от седмичното списание "Мариане" много добросъвестно е проучил и записал всички подробности около тази история. Само че големите медии не обърнаха внимание на разкритието му. До този момент президентският говорител не е опровергал изнесеното.


За автора на статията нещата са ясни: "Нали знаете, във Франция всички медии са подчинени на Саркози" - казва Ерик Декути. Той самият се премести само преди няколко седмици от покорния правителствен вестник "Фигаро" в списание "Мариане". Обвинението му звучи убедително, защото са известни тесните връзки на Саркози с големите издатели - Дасо, Арно, Лагардер, Болоре, Пино, които са същевременно и едри индустриалци.


Независимата медийна експертка Изабел Буржоа е съгласна, че участието на big bussines във френските медии е проблем, но тя не приема твърдението, че всички медии били верни на Саркози. Вестниците подминали навремето и скандалите около бившите президенти Митеран и Ширак. "Франция не е медийна демокрация - казва тя, - при нас не съществува култура на критиката." Онзи, който критикува, много лесно бива възприет като очернител. Според Буржоа това положение не стимулира журналистите да проучват задълбочено и да бъдат самокритични.


Освен това всеки журналист може много лесно да се окаже пред съда. Франция познава естествено свободата на мнението, но не и защитената от конституцията, както в Германия, свобода на медиите, нито пък правото на свободен достъп до информация. Вместо това цари информационната тайна. Онзи, който разпространи ексклузивно някаква неприятна новина за някой друг, рискува да бъде заподозрян в неправомерно придобиване на информация. Още по-лошо: който цитира някого поименно, може да бъде обвинен и в клевета. Затова по правило френските медии запазват анонимността на своите източници.


Те могат да излъчват и да печатат онова, което никой не смее да публикува, само ако си служат със средствата на хумора и иронията. Така излизащият всяка сряда сатиричен седмичник "Канар Аншене" се превърна в единствената разследваща медия във Франция - макар и с ограничения: още във вторник вечер Министерството на вътрешните работи има право да надникне в страниците на вестника и евентуално да се подготви. С една дума, всичко става както навремето в двора на монарха: шутът може да каже всичко на краля, стига да е смешно.