1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Франк-Валтер Щайнмайер - приемникът на Йошка Фишер

Портрет на новия германски външен министър Франк-Валтер Щайнмайер

default

Франк-Валтер Щайнмайер е вторият след Вили Бранд германски външен министър-социалдемократ в историята на Федералната република. Вили Бранд навремето също е министър на външните работи в правителство на голямата коалиция. Когато Бранд встъпва в длъжност в 1966 г., той обаче е много по-известен от Щайнмайер, когото почти никой в Германия не би разпознал, ако го срещне на улицата.

“Разбира се, че съм се занимавал с моите предшественици, защото те са оставили сериозни следи, по които трябва да се равнявам. Аз не спадам към онези, които казват: “От малък съм мечтал да стана външен министър”.

Че изборът падна върху 49-годишния юрист Щайнмайер беше изненада на берлинската политическа сцена. Едва след като Петер Щрук и Матиас Плацек отказаха, погледите на социалдемократическото ръководство се насочиха към досегашния шеф на канцлерството. Наистина за способностите на Щайнмайер могат да се чуят само добри отзиви, но работата е там, че е смятан преди всичко за политически чиновник и по-малко за политик, за опитния дърпащ конците иззад кулисите от името на Герхард Шрьодер, а за политическите му убеждения е известно твърде малко. Хенинг Рийке от Германската дружество за външна политика изказва следното мнение:

“Франк-Валтер Щайнмайер разбира от външна политика повече, отколкото е известно на повечето хора. В продължение на 7 години дърпа конците в канцлерство във всички области на политиката, в това число и във външната. Той участва във всички смени на курса на канцлера Шрьодер в сферата на външната политика”.

Кариерата на Щайнмайер е тясно свързана с тази на Герхард Шрьодер и по-малко тясно с ГСДП, където никога не е заемал изборна партийна длъжност. В Хановер, защитилият докторска титла юрист, ръководи през 90-те години офиса на министърпредседателя на провинцията Долна Саксония Герхард Шрьодер, по-късно и долносаксонската държавна канцелария. След изборната победа на червено-зелената коалиция Шрьодер го взима със себе съ във федералното канцлерство, където първоначално е пълномощник за работата на външно-политическото разузнаване БНД, докато през 1999 г. заменя Бодо Хомбах начело на канцлерството. На тази длъжност Щайнмайер придобива репутацията на отличен посредник, на компетентен, старателен и лоален слуга на своя шеф. Той възнамерява да продължава в неговия дух и оповести:

“... че, смятам, големи промени по-отношение постъпателността на германската външна политика не могат да очакват. Обаче, което според мен е по-важно, не би и било особено разумно, защото ние водехме външна политика, която отгаваряше на големината и възможностите за влияние на страната ни след края на конфликта “изток-запад”, а в това отношение не би трябвало нищо да се променя”.

Това изказване доказва типичната сдържаност на Щайнмайер, защото изцяло променена насоченост на външната политика от него не очаква нито СДП, нито ХДС. Ала прецизните външно-политически представи на канцлерката Ангела Меркел биха могли бързо да принудят Щайнмайер да се отклони от тезата за постъпателността. На първо време 49-годишният ще трябва да се справи със скока от задкулисна фигура към фирмен знак на германската външна политика. Той трябва да се ориентира по популярния си предшественик Йошка Фишер:

“Обществеността и медиите ще трябва да свикнат с мисълта, че външният министър не само е с ново име, а и ще представя политиката по различен начин”.

Разказват, че малката дъщеря на Щайнмайер била казала “Татко живее в офиса си”. Е, поне това ще се промени. В Бъдеще “таткото” ще живее на борда на самолета.