1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг за Бачковския манастир

“Когато над манастира падне нощта” – под това заглавие реномираният германски вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг публикува обширна статия, посветена на красотите, историята и настоящето на Бачковския манастир.

default

Съвсем слабо се дочува това, което се случва извън дебелите стени на Бачковския манастир. Във вътрешността на построената преди четири столетия църква монасите се събират за вечерна молитва. След свършена работа те искат да благодарят още веднъж на Господ за милостта му. На следващата сутрин, както всяка сутрин, те ще се срещнат отново за молитва, събудени призори от старата камбана.

Вечерта се спуска над Бачковския манастир, втория по големина и важност в България след Рилския. Бялата овца с черните уши, разхождала се цял ден из вътрешния двор на манастира, се отправя към покоите си. Усърдието на деня проправя място за спокойствието и тишината на нощта. Само някой друг турист се разхожда все още по паветата на вътрешния двор, наслаждава се на тишината и хвърля последен за този ден поглед в старата църква.

Някои идват, подмамени от мистериозната атмосфера на цъквата Света Богородица. Други се отправят изпълнени с надежда към чудотворната икона на Света Богородица, изписана от ръцете на помазан иконописец през 1310-та година.

Бачковският манастир се намира на 30-тина километра южно от Пловдив, насред Родопите. Дълбоките корени на вярата не успя да унищожи дори комунистическата ера, която с многобройните си младежки организации положи неимоверни усилия да изкорени вярата от душите на младото, израснало по време на комунизма, поколение. Именно младите българи са тези, които дори в забързаното ежедневие на столицата София търсят утеха зад стените на църкви и манастири. И това дори в делничен ден.

След всеобщата вечерна молитва с монасите в Бакчовския манастир млад мъж се моли пред преливащия от злато и изящност иконостас. Той се покланя пред изображенията на светците и целува стъклото, поставено пред тях за защита от повреди и кражби. Мъжът, на не повече от 25 години, облечен в дънки, тениска и маратонки, прекарва в манастира броени дни, за да се подготви душевно за пердстоящите църковни празници. Кой знае, може би един ще остане завинаги тук.

Бачковският манастир отварят вратите си не само за поклонници, но и за многобройни туристи, които могат да пренощуват зад дебелите стени срещу 22 лева на нощ. “Имаме близо двеста легла”, казва управителят на манстира, еднственият английскоговорящ. Той превежда също за чуждестранните туристи, търсещи подслон. Обща стая получават единствено брачните двойки, тъй като който иска да пренощува в манастира заедно с партньора си трябва да е безупречен по отношение на морала. Стаите в изградения през 1083-та година манастир са приветливи и без телевизор, който не е необходим с оглед на цялата красота и единствената по рода си атмосфера в Бачковския манастир. Атмосфера, караща ни да забравим грижите на ежедневието и предлагаща ни това, което най-много търсим: спокойствие и утеха.

Близо 120 манастира са разположени на територията на цяла България. Повечето от тях са изградени през 19-ти век. Освобождението от Османското господство постави началото на масивно строителство не само в българските градове. Също манастирите и църквите се възползваха от възрожденския период на 19-тото столетие.

В 9 часа вечерта Бачковският манастир затваря портите си. Който не се е завърнал до този час, трябва да разчита на благоразположеността на бдящия денощно пред манастира полицай. Ключодържателят с прикачения образ на Дева Мария отваря вратите за закъснелите туристи.

От другата страна на манастирските стени гостите срещат нов за тях свят. За монасите денят е вече приключил. Само няколко прозореца са все още осветени. Някъде в далечината лае куче, луната се изкачва бавно по небето над манастира, дочува се шумоленето на близко поточе.

Когато на следващия ден туристите напуснат стаите си, монасите са отдавна вече на крак. В пет часа ги буди старата камбана и ги привиква за молитва в църквата Света Богородица. В осем часа сутринта дворът на манастира се изпълва с първите посетители. Бялата овца с черните уши хрупа доволно сено. А в църквата монасите благодарят на Господ за милостта му.