1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Фишер - Вашингтон

Колко бързо се променят времената. Съвсем доскоро едно посещение на шефа на германската дипломация във Вашингтон нямаше да зарадва никого там. Американците бяха сигурни в това, което правят в Ирак, а германците бяха смятани едва ли не за предатели на общото дело.

Само че растящите проблеми в Ирак доведоха до растяща политическа неувереност сред администрацията на президента Джордж Буш. И така Вашингтон отново е заинтересуван от съветите на своите съюзници; може би не в Пентагона, където поначало смятат, че знаят всичко, но със сигурност в Държавния департамент, а може би дори и в Белия дом.

Йошка Фишер действа впрочем като истински дипломат - безшумно и тактично. Той избягва всякакво самодоволство и позата "нали-ви-казвахме-какво-ще-стане-в-Ирак". Той трябва да действа без много шум, защото Германия и без това не участва в иракската мисия. Американците са окупационната сила в Ирак и те трябва да решат как да се оправи обърканото положение там. Впрочем Фишер няма рецепта за това. Но той направи няколко предложения, които американската страна, за разлика от преди няколко месеца, регистрира с очевидно внимание.

Основната му идея е, че ООН трябва да направлява политическия процес, имащ за крайна цел възстановяването на иракския суверенитет. Само така може да се създаде легитимност за едно конституционно събрание и за преходно правителство, което да не е обременено от обвинението, че е лакей на САЩ. Само така може да се противодейства и на страгегията на садамистите и терористите, които искат да създадат хаос в Ирак. За да се прехвърли политическата отговорност върху ООН не е необходимо по-голямо присъствие на нейните хора там, което с оглед на ситуацията и без това е немислимо в момента. От решаващо значение е сигналното въздействие върху иракчаните. Близкият Изток е твърде важен регион, за да бъде оставен само на интервенционистката политика на САЩ. Затова ЕС поде инициатива и спрямо Иран, на която Белият дом гледа със смесица от скептицизъм и доброжелателност. Засега американците държат да се грижат сами за сигурността в Ирак. Но постепенно, с растящото иракизиране на апарата за сигурност, към усилията за укрепване на мира, също както в Афганистан, ще бъде привлечен и НАТО. Предпоставка за това е интернационализирането на възстановителния процес - не за да се помогне на американците да се измъкнат от батака, а защото в Ирак се решава бъдещето на целия регион.