1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Финансовите пазари и кризите

"Кризата e навсякъде". "Никога досега не e било толкова зле", пишат медиите. Така ли е в действителност? В миналото също е имало тежки финасови кризи. Решението тогава и днес - повече правила за регулирана конкуренция.

default

"Черният петък" на Ню Йоркската борса през 1929 година

Световната икономическа криза през 1929 година. Многобройни вложители в САЩ купуват акции на кредит, който банките щедро отпускат. След като курсовете започват да падат, много хора не могат да изплащат кредитите. Първо фалират банките, а след това фирмите. Според банковия експерт Томас Хартман-Венделс в този период удря часът на мерките за регулиране:

"Тогава се дава ход на първото регулиране на банковото дело. Тогава и в Германия се създава предшественикът на настоящия закон за кредитната система", отбелязва германският финансов експерт.

Системата Бретън Уудс

След тогавашния шок банките изострят предписанията. Те трябва например да внимават повече за възможностите на длъжника да изплаща кредитите. Междувременно обаче световната икономика рухва. Държавите издигат бариера пред своите пазари, за да подсилват позицията на собствените производители. През юли 1944 се поставя ново начало. 44 държави постигат в американското градче Бретън Уудс споразумение за нов световен финансов ред.

"Фазата на строгото регулиране продължава и след Втората световна война, също и със системата Бретън Уудс, която предвиждаше въвеждането на твърди обменни курсове. След това имаше фази на твърди лихви като на банките се предписваше да изискват строго определени лихви", посочва експертът Томас Хартман-Венделс.

Finanzkrise Deutschland DAX fällt

80 години по-късно историята сякаш се повтаря...

САЩ поемат водещата роля в света, поне за едната половина. Доларът става водеща парична единица, в резултат на което световната търговия отново бележи подем. 50-те и 60-те години са времената на германското икономическо чудо. След това обаче картината се променя. Историкът Вернер Абелхаузер:

"Към края на 60-те години американците печатат все повече пари, за да финансират войната във Виетнам. Сметката за това трябва да плащат европейците, чиито парични единици са свързани с долара."

Системата рухва през 1973 година. За кьолнската банка "Херщат" обаче новата свобода се оказва фатална. Банката фалира, тъй като спекулира с покупка на чужди валути. Отпада също и твърдото фиксиране на лихвите. Банките сами могат да определят цената за своите услуги. Дори германската консервативна финансова система се либерализира. Конкуренцията се изостря. Идеята за свободните пазари се налага все повече. Започват да се създават нови финансови продукти - често сложни и непрозрачни, но на пръв поглед особено доходоносни.

По-бързи, по-големи и по-рисковани

В средата на 80-те години на борсата навлиза компютърната търговия. Огромни финансови потоци могат за секунди да обиколят многократно света, като се вливат там, където се обещават най-високи дивиденти. Зачестяват сривовете на борсите и брокерските кризи. Предписанията остават на заден план.

Създават се все повече единни правила, които обаче държавите прилагат по различен начин. Игра на котка и мишка. Новите правила водят до нови ниши за спекулации. Банките са под големия натиск да реализират печалби. Съблазнителна е и възможността чрез рисковани сделки да се печелят по-високи дивиденти. Под въпрос е дали по-мащабно регулиране действително би могло да разрешава всички проблеми. Може би банките трябва да се съсредоточават върху централната си задача, да предоставят пари на хора и фирми или да влагат сигурно внасяните пари.