1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Философът Юрген Хабермас навършва 75 години

Портрет от Айке Гебхард

Юрген Хабермас

Юрген Хабермас

Хабермас:

”Парализиращата перспектива, националната политика в бъдеще да се сведе до повече или по-малко интелегинтен мениджмънт на принудителното нагаждане към императивите на икономическото подсигуряване на страните като места за икономическа дейност, изсмуква от политическите конфликти и последните останки на значимостта”.

Глас на пророк в политическата пустиня – така осмиваха ранните ясновидчески предупреждения на Юрген Хабермас. Той оглави онази легендарна Франкфуртска школа, възприемала от край време науката и философията като практическа социална задача. Когато Хабермас по-късно, през 70-те години, се опитва да се наложи в САЩ, за мнозина опитът му е по-скоро трогателен отколкото истинско предизвикателство към преобладаващата там безконкурентно т.н. ”аналитична философия”. Отвъд океана твърде тясно свързват европейските мислители с политическите идеологии и с мирогледния начин на мислене. Нещо, което по принцип не е съвсем погрешно, тъй като например екзистенциализмът, критическата теория са несъмнено също така политически философии. А в американския контектс разделението между духовното начало и властта е в сила в още по-голяма степен отколкото в Германия. А ето, че изведнъж се появява някой и отказва да отчита именно това разделение, иска да прокарва нови мостове, като отгоре на всичко твърди, чепо този начин просто радикално доразвива американските тенденции. Твърде безочливо.

Безочливо, но не произволно. Книгата, с която Хабермас се прочува първоначално ”Структурната промяна на обществеността”, без това изрично да се признава от автора, вече изчепателно взаимства от англо-саксонски източници. Ловък шахматен ход за откриване на нови перспективи пред провинциалния немски дискурс. Че обществеността е медиума на на демокрациите, на формирането на мненията и но волята в тях, така да се рече, културата на демокрацията, е още тогава негово кредо. От самосебе си се разбира обаче, че обмяната на мнения трябва да се извършва без принуда. ”Свободен от господство дискурс” го нарича той. Говоренето е форма на действието, защото езикът ни определя света на представите ни т.е. както виждаме другите, така и действаме спрямо тях. Хабермас просто прави още една крачка, по –точно – една крачка назад. Той отново задава въпроса за социалните условия на човешкото общуване и в крайна сметка нарича цялото ”Теория на комуникативното действие”.

Защо хората изобщо разговарят помежду си, какво очакват и изискват като предпоставка: принципният въпрос скоросе превръща в негов лайтмотив, а по този начин и той се превръща в таен любимец на социалните философи.

При това Хабермас само радикално доразвива една ранна теза от ранния си, сега почти забравен труд ”Познание и интерес”. До ден днешен за бедните духом науката е свободна от оценки. Хабермас противопоставя, че всяка форма на познанието, всеки метод е същевременно и филтър на възприятието, който предварително подрежда действителността според отношението ни. При това в двойния смисъл: отношение като позицията, която заемаме по даден предмет и в смисъла на фотографията: като дълбочината на фокуса, с която подхождаме към този предмет.

Въпреки цялото самопознание и науката не може да помогне за по-стойностен живот, не спира да подчертава философът и този е един от малкото пунктове, по които е на единно мнение с най-важния си опонент Никлас Луман. Науката обаче може да назове предпоставките за успешен живот и обстоятелствата, които му пречат. И тако той се меси непрестанно в политическите дискусии, нещо, което е необикновено за интелектуалеца в Германия. Така например по конкретни злободневни теми като войната в Персийския залив, генните технологии, дори в предизборната борба.

Макар и творческият му живот да изглежда цялостен и завършен, Хабермас може, дори повече от когато и да било преди, да предизвиква оживени дебати и да мобилизира полемизиращи читатели сред онези, които представляват онзи тип общественост, от която се боят политиците на ”реда” и които са солта на демокрацията. Да могат те да оцелеят в медийния век, е до голяма степен и заслуга на Хабермас.

Подобно съдържание