1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Фидел Кастро в нова роля

Когато точно преди една година (31 юли) Фидел Кастро предаде поради здравословни причини юздите на властта на брат си Раул, мнозина решиха, че промените са неизбежни. Нищо подобно, както научаваме от Оливер Пипер:

default

Кастро и Чавес

Една година по-късно нито народът се е разбунтувал, нито старите кадри са паднали от власт. Берт Хофман от Института за ибероамерикански изследвания в Хамбург казва:

Всъщност истинска сензация е, че и без Фидел всичко си остава както досега. Ясно е, че цялата политическа система се ръководи от една група кадри, следващи точно неговата линия.

Самият Кастро, който бе опериран вече няколко пъти и е много отслабнал, стои на заден план. Но онова, което той мисли, кубинците научават редовно от медиите, където революционният водач коментира актуалните събития по света – от Корея до Косово:

Той не дърпа повече конците, но никой не може да предприе нищо срещу ветото му. Онзи, когото Фидел е поставил на даден пост, не може да бъдзе свален без съгласието му. Бразилският президент няма да бъде приет, защото Фидел току-що е казал в един свой коментар, че Бразилия се превръща в подлога на САЩ.

Завещанието на Кастро включва и тесните връзки с Венецуела, респективно президента Хуго Чавес. В лицето на венецуелския президент, Кастро вижда своя приемник като водач на левицата в Латинска Америка, който освен това оказва и голяма помощ на Куба:

В икономическо отношение Куба днес е в значително по-добро положение, отколкото беше преди пет или десет години. Няма и дума: Венецуела оказва голяма помощ, така че Куба не е повече в онова отчайващо състояние, в което беше в началото на 90-те години.

Само че венецуелските милиони почти не достигат до кубинското население: напротив, през последната година цените на основните хранителни стоки дори се повишиха, а средният доход остава на равнището от 30 евро месечно. Липсата на протести Берт Хофман обяснява по следния начин:

На улицата всеки може да кълне и пустосва колкото си иска, в това отношение режимът е много либерален. Но до организирана опозиция така и не се стига. Навсякъде се наблюдава оттегляне в личната сфера. Хората си казват, че и без това имат достатъчно проблеми, за да си създават други, които може би и без това няма да им донесат нещо ново. Това изчакване е характерно за днешната обстановка в Куба.

Също и САЩ се надяваха напразно на промяна през изтеклите дванайсет месеца. Вашингтон продължава да залага на изолацията на острова: една абсурдна, незаконна и безплодна политика – както подчерта наскоро Раул Кастро. Той иска равноправен диалог – но след като Буш напусне Белия дом.

Буш би бил 11-ят американски президент, когото Фидел Кастро би надживял. Той казва, че американците вече толко пъти са го обявявали за тежко болен или мъртъв, че никой повече нямало да повярва на истинската му смърт. Ето отново Берт Хофман:

Не мисля, че със смъртта на Фидел автоматично ще последва някаква промяна. Смъртта му ще бъде истинска историческа цезура. Той толкова дълго управлява Куба, че страната е изцяло пропита от личността му. Но все пак никой не може да каже накъде ще се развият нещата: дали ще има реформа отгоре, продължение както досега или пък ще се стигне до някакъв срив.