Феминизмът в България се заражда още през 19-ти век

Често феминизмът се възприема като феномен на Запада, за който не е имало място в българското общество. Дали това наистина е така?

Не, казва историчката проф. Красимира Даскалова от Софийския уинверситет. Неотдавна Българският изследователски институт в австрийската столица Виена бе домакин на нейна лекция за “Женското движение и феминизмите в Централна, Източна и Югоизточна Европа през 19 в. и 20 в.”

Женски дружества в Османската империя

Според проф. Даскалова, женското движение в България води началото си още от времето на Османската империя: “Още в рамките на Османската империя, през 50-те години на 19 век, най-вече учители – мъже, започват да мислят, как да променят статута на жените. Те са повлияни от вестниците и списанията, разпространяващи се в Османската империя", казва българската изследователка и добавя един доста любопитен факт:

"Първото женско дружество е създадено от мъж – от учителя Кръстю Пишурка, онзи, когото Ботев иронизира в стихотворението си: “Защо не съм поет, поет като Пишурката...”

Борба за образование

Годината е 1857 година. До Освобождението в цялата страна се появяват около 60 подобни дружества, чиято цел е да помагат на жените в България да получават образование, като, например, раздават стипендии за обучение дори в чужбина. Проф. Даскалова дава няколко примера:

“По този начин, например, в Русия завършва образованието си със златен медал Екатерина Каравелова – съпругата на Петко Каравелов. Там завършва Рада Киркович, която е племенница на Найден Геров.”

В края на 90-те години на 19 в. започва движение за подаване на петиции, чиято цел е, да се позволи на жените да следват в Софийския университет. Проф. Даскалова припомня:

“Сигурно не знаете, че Софийският университет не допуска в началото жени като студентки и едва благодарение на тази акция на жените се обръща внимание върху тази голяма несправедливост.”

Забрана за професионална реализация

Трудности с професионалната си реализацията дълго време са имали и онези българки, които са успявали да получат висше образование зад граница. Проф. Даскалова обяснява:

“Някои от професиите, които тези жени искат да упражняват не са женски, според разбиранията на българското общество. Лекарките доста дълго време имат проблеми, докато се утвърдят. До 1945-та година юристките нямат право да упражняват своята професия.”

Днес българската наука започва да се занимава все по-сериозно с историята на женските движения. Доказателство за това е и започналата през ноември европейска магистърска програма по история на жените и половете в Софийския университет. Тя ще се осъществява в сътрудничество с още четири европейски висши учебни заведения – в Австрия, Унгария, Великобритания и Франция.