1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Федерализацията би могла да разреши проблемите в Ирак

Британски учени препоръчват установяването на федерална структура в Ирак

default

Статистиките за ежедневните прояви на насилие в Ирак вече не са достатъчно за определянето на действителното състояние на нещата. Неотдавна от командването на Съединените щати съобщиха, че поне убийствата между представители на различни религиозни общности са намалели значително след увеличаването на броя на американските войници в страната. Въпреки това през март и април отново 1 500 души станаха жертва на нападения. Което все пак говори за бавно подобряване на положението.

Някои от учените, занимаващи се с иракската проблематика, стигат до заключението, че вече няма смисъл да се мисли за укрепване на международните части. Те очакват малко или дори нищо от военните усилия за постигане на стабилизация чрез чуждестранните войски. В наскоро разпространен документ на британския институт Чатъм Хаус се застъпва становището, че Ирак е разпокъсан на различни регионални и локални властови центрове. И само ако това бъде признато – се казва в студията, ще има шанс за страната да се сдобие с устойчива политическа структура.

Чатъм Хаус е сред тези европейски и американски научни институции, които още от самото начало на войната в Ирак се отнасят към нея критично. Подобно на германската фондация “Наука и политика”, брюкселската Крайзис Груп или американските институти Брукингс и Ранд, анализът на Чатъм Хаус се базира повече на регионални, отколкото стратегически, световнополитически разсъждения. Което и превърна Чатъм Хаус в интелектуален контрапункт на Международния институт за стратегически изследвания, който непосредствено преди началото на войната привлече вниманието с доклада си за предполагаемите оръжия за масово унищожение в Ирак. Министър-председателят Блеър използва тогава този факт за обосноваване на британското участие във войната.

“Да се признаят фактите в Ирак” – е заглавието на доклада, подготвен от Чатъм Хаус, в който се прокарва линията, че трябва да се набляга по-малко на военните, а повече на политическите предпоставки за стабилизирането на страната. Авторът Гарет Стансфийлд познава най-вече кюрдската част на Ирак, за която има лични впечатления. Той застъпва тезата, че в Ирак вече няма централна власт, вместо това политическата, военната и икономическата власт в страната е поета от различни вероизповедания, етноси или племена. “Иракското правителство е само един от многото държавоподобни актьори на сцената” – пише Стансфийлд. Поради това смята за погрешни всички опити за насърчаване на централизираното иракско правителство. По-скоро съществуващите регионални власти би трябвало да се институционализират чрез съответните федерални елементи в иракската конституция.

Идеята за федерализирането на Ирак не е нова. Германски фондации неведнъж са канили иракски политици в Германия, за да ги запознаят с функционирането на федерализма. Тогава все още се смяташе, че иракчаните биха могли да се споразумеят за федерална система, осигуряваща мирното съвместно съществуване в многонационалната държава. Аргументите на Стансфийлд са по-солидни: той е убеден, че регионалното разцепление е неизбежно последствие от опита при сблъсъците с проявите на насилие, заляли страната след падането на Саддам Хюсеин. Бомбените нападения, отвличанията, убийствата и заплахите са прекъснали крехките връзки, поддържащи обществото компактно. Което се отразява най-вече на младите хора, изпълнили се с големи надежди след свалянето на диктатора. Докато днес в интернет-блоговете и в сайта ютюб могат да се открият бележки и филми, с които се призовава към прояви на насилие, а и се демонстрират такива действия. Което е довело до парадоксалното състояние, че младите блогър днес или искат американците да останат в страната, за да попречат на тоталната гражданска война, или пък се настоява за тяхното изтегляне, тъй като са до такава степен изпълнени с омраза, че могат да предизвикат още по-големи стълкновения.

В доклада си Стансфийлд ни най-малко не се ограничава с констатациите, той посочва и как си представя федерализацията: британският учен пледира за по-интензивното в политическите процеси както на сунитите, така и на младия шиитски лидер Муктада Садр, чието движение би трябвало да бъде признато за значима и трайна съставна част от иракската политика. Ако това не стане – групировката на Садр ще се радикализира.

Подобно съдържание