1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Фантомът: Осама бин Ладен

Решителни думи не липсват. Ако Бин Ладен смята, че ще може да се укрие от САЩ и техните съюзници, той се лъже - заяви президентът Буш малко след 11

септември 2001. Оттогава често се излъчва оптимизъм: веднъж било "обкръжено местопребиваването му", друг път американците били "плътно по петите му"; миналата пролет говорител на американската армия изрази дори увереност, че "тази година ще го хванем".

През последните три години Вашингтон изпрати между 10 и 20 хиляди войници в Афганистан; един ангажимент, който струва десет милиарда долара годишно. Не че всичко това е безрезултатно, напротив. Повече от три хиляди хора на Ал-Кайда по света са били "обезвредени", твърди Вашингтон. Две трети от основните кадри били неутрализирани. Но ключовата фигура на международния терор и неговият заместник Айман ал Завахири все още са на свобода. Хора на тайните служби и други, които се смятат за осведомени, предполагат, че двамата водачи живеят разделено, но все още някъде в района на афганистанско-пакистанската граница. Тъй като не могат да бъдат уловени никакви радио- и телефонни сигнали, се предполага, че двамата поддържат връзка чрез куриери.

На онези места в Афганистан (като Кандахар), където американците са установили свои бази, те контролират положението. Но извън лагерите си те нямат никаква подкрепа от населението: симпатиите на мнозинството пащуни принадлежат на радикалните им верски братя, а не на американските войници.

Ръководните лица както във Вашингтон, така и в Кабул локализират слабото място на източната страна на пащунския пояс, в племенните райони на Пакистан. Винаги, когато бъдат притиснати от американците, подгонените терористи се промъкват на пакистанска територия, където американците нямат право да стъпват. Въпреки че неотдавна Исламабад бе въздигнат в "главен съюзник извън НАТО", президентът Мушараф продължава да отстоява правото си на контрол със собствени сили върху съответния граничен район.

Относно решимостта на пакистанския военен повелител мненията са разделени. Последователите на генерала уверяват в неговия личен ангажимент откакто се разбрало, че следите на похищенията срещу него водят към пащунските области. Освен това той бил заинтересуван от успеха на антитерористичната борба, защото това му носело международен престиж. Критиците на Мушараф обаче твърдят, че той няма никакъв интерес да подклажда още повече фундаменталистките настроения в страната. Ако водачът на радикал-ислямистите бъдел заловен точно в Пакистан, това щяло да повиши и натиска върху проамерикански настроения държавен глава. Освен това международният интерес към Пакистан бил свързан с продължаването на войната срещу тероризма, а не с прекратяването й.

Това най-голямо издирване в историята се съпътства още от самото начало от всевъзможни съзаклятнически теории. Нито една от тях обаче не се е потвърдила досега. Нито американците успяха - както прогнозираха мнозина - да се похвалят с трофея точно в навечерието на президентските избори, нито пък, че веднъж дори нарочно изпуснали Бин Ладен, за да имат по-убедителни аргументи за продължаването на антитерористичната война. След тригодишно безплодно търсене обаче все повече се налага едно най-банално виждане: светът е голям и не всеки издирван се укрива така левашки като Садам Хюсеин.