1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Уханието на френската грациозност

Едгар Дега намира мотиви за своите произведения в ежедневието на хората в големия град. Картините му сякаш са заснети от модерен фотоапарат. Този месец се навършват 175 години от рождението на френския художник.

default

Автопортрет на Дега с икономката му

Те не се чувстват наблюдавани, позите им издават спокойствие и сигурност. Потънали в мисли, млади балерини правят почивка по време на час за танци. Само една от тях балансира на върховете на пръстите си, следена от строгия поглед на учителя.

Edgar Germain Hilaire Degas

Балерините - любим мотив на Дега

Французинът Едгар Дега е художникът, който многократно изобразява подобни сцени в картините си. И то с такова постоянство, с каквото Клод Моне посвещава не едно и две платна на водните лилии. Поетът и критик на изобразителното изкуство Гийом Аполинер пише през 1918, само година след смъртта на Дега:

"Много от тези картини и пастели, изпълнени с живот и светлина, един ден ще намерят пътя си към нашите музеи, за да се превърнат в доказателство за дълбочината на неповторимата френска грациозност; грациозност, която е изпълнена с такова ухание, че цветният прах от пастелните творби на Дега сякаш я е запазила за по-късни времена."

Едгар Дега е роден на 19 юли 1834 година в Париж в аристократично семейство. Влиза да учи право в Сорбоната, но скоро прекъсва следването си и през 1855 година се записва в Школата за изящни изкуства.

Свободното си време прекарва в Лувъра, където копира произведенията на големите майстори. През следващата, 1856 година, той напуска Школата и заминава за Италия. Там се запознава отблизо с творчеството на ренесансовите художници.

Дега обаче винаги се връща в Париж. Чрез Едуар Мане влиза в средите на младите художници във френската столица и от 1874 година редовно излага картините си заедно с тях. Заедно те пропагандират новия курс на изобразителното изкуство.

Edgar Germain Hilaire Degas

Автопортрет

Критиците ги определят като луди или просто лигльовци. Съвсем скоро Едгар Дега се превръща във водеща фигура на групата на импресионистите. Но за разлика от повечето му съмишленици, природата не представлява голям интерес за него. Ето какво пише Макс Либерман през 1899 година:

"Дега никога няма да стане популярен. Той съзнателно избягва аплодисментите на профанните маси и работи само за малцина ценители. Дега мрази тривиалния вкус на множеството. Горд самотник."

През 1862 година Дега открива японската дърворезба като е впечатлен не толкова от самите рисунки, колкото от композицията. Той обича обектите на големия град, пространствата на барове, заведения и публични домове. Картините му приличат на моментни фотографии, но въпреки това художникът признава:

Skulptur Edgar Degas für 13,3 Millionen Pfund versteigert

Скулптурата "La Petite Danseuse de Quatorze Ans" струва днес 13,3 млн. паунда

"Никога не имало по-неспонтанно изкуство от моето. Това, което правя, е резултат от много мислене и от изучаването на големите майстори. Нищо не знам за вдъхновение, спонтанност и темперамент."

От 1890 година Дега има проблеми със зрението си, в края на живота си той почти ослепява. Желанието му е да види своите произведения до тези на големите художници на човечеството. Той успява да внуши една модерност изцяло в традициите на Шарл Бодлер, който пише:

"Модерността е преходното, изплъзващото се, случайното, тя е половината на изкуството, защото другата половина е вечното и непроменливото."

Едгар Дега умира през септември 1917 година. Приносът му към модерното изобразително изкуство се простира доста по-надалеч, отколкото вещаят неговите балерини от парижката опера.