1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Утопия ли е отказът от консумация?

С подкрепата на Балканския тръст за демокрация и German Marshall Fund на САЩ в поредицата ДЕБАТИ бе организирана среща между културолози, социолози и активисти в граждански и екологични кампании, които се опитаха да отговорят на въпроса кой, къде и защо бойкотира стоките и услугите днес. Коментар от Еми Барух

default

Утопия ли е отказът от консумация? Може ли осъзнатата консумация да промени света? Как варират потребителските нагласи и профилът на потребление? – това бяха част от темите на една дискусия, която преди два дни събра в Червената къща теоретици и практици от Източна и Западна Европа, които за първи път разсъждаваха заедно за начина, по който пазара променя човека и за възможностите на хората да «дисциплинират» пазара.

Отправните точки към тази нова за България тема бяха формулирани по следния начин от организаторите:

Ако приемем, че нашето общество през последните 15 години от система на дефицити премина към система на излишъци отрази ли се това и как на поведението ни? Как живеем – като граждани в демократичен свят или като пазаруващи консуматори в световния супермаркет? Каква е разликата между едното и другото? Тук сравненията с практиките на Изток и на Запад са очевидно доста показателни. Западният консуматор се интересува не само от марката, но и от съответствието между качеството и цената, и – не на последно място от производителя и от такива понятия като неговото отношение към работещите във фирмата, експлоатацията им, екологията, социалните и политически послания и прочее наглед несвързани с продукта елементи. Именно този анализ е в основата на бойкотирането на определени продукти в западното общество, поведение непознато засега в България. От тук възниква и въпросът превръща ли се пост-социалистическият човек, в чието детско съзнание са оставили трайни следи годините на дефицита, в лесна плячка на рекламите, в жалък потребител? Какво ни пречи да видим капаните на потреблението? Защо в бившите социалистически страни е по-трудно да се критикува потребителската страст?

Какво показва опитът в страните с демократични традиции?

Бойкотът на стоки, хипермаркети, вериги или заведения е разпространена практика и никога не е самоцелен. Почти всички големи компании са били бойкотирани въпреки че шансът за успех от такива действия е много малък или дори нищожен. Тази нова форма на гражданско поведение е просто демонстрация на отношение – с други думи казано – ние не сме стадо. Смисълът не е в реалния ефект, а в конструирането на общности, които дефинират символни пространства на ясни ценностни различия. От друга страна трябва да се каже, че този вид дисперсни действия вървят в най-различни и понякога опасни посоки. Бойкотът в Германия на еврейските стоки през 30 години на миналия век или бойкотът днес на Датските продукти в ислямския свят са само два от примерите, които илюстрират това.

Още една посока на размисъл е интересна поради различията, които наблюдаваме – докато в Западното общество сред младите започва да се появява нещо като съпротива срещу диктата на марката, то у нас марките (отново поради невъзможността да се домогнеш до тях преди 15-20 години) са един вид символно потребление, което помага за придобиване на нова идентичност и в този смисъл на нова анонимна власт.

В българското общество досега не е имало съзнателен бойкот на стоки или услуги, които да са израз на протест срещу техните производители.. Такива въпроси ние не си задаваме. В този смисъл сме виновно невежи… Ако анализираме известната фраза, че демокрацията е възможна само ако е съставена от добре информирани граждани, то очевидно ние сме все още в подстъпите на модерния договор между гражданина и държавата.