Успешни ли бяха изборите в Афганистан? | От света | DW | 19.09.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Успешни ли бяха изборите в Афганистан?

Обединените нации и западните правителства поздравиха парламентарните избори в Афганистан като първа важна крачка към демократизацията на страната. Според наблюдателите обаче, истинските предизвикателства пред страната започват едва оттук нататък.

default

В навечерието на парламентарните избори в Афганистан имаше големи очаквания, а в подобен случай – винаги е лесно да се стигне до разочарование. При това изборите представляваха гигантско усилия даже само от логистична гледна точка – защото половината от територията на страната се намира в почти непристъпни планини. Афганистанците, които участваха в изборите, също имаха големи надежди. Наблюдателите сега твърдят, че относително ниския дял на гласувалите е знак за това, че изборите не са били успешни. Подобен критерии обаче – едва ли е оправдан. На първо място – като се има предвид огромния брой кандидати – общо 5800 на брой, които кандидатстваха за парламента и съветите на отделните провинции. Само в Кабул в листите фигурираха имената на 390 души и то като отделни личности, чиито партии не играят почти никаква роля при сегашната изборна система в страната. Такова беше желанието на президента Карзаи, който успя да се наложи – срещу съвета на изборните експерти. Хилядите изборни алтернативи обаче водят и до преумора на избирателя. Защото онзи, който взима насериозно парламентарния избор, би трябвало да извърши голямо количество предварителна работа за да стигне до решение, за кого да гласува. Тази именно предварителна работа обаче беше по твърде циничен начин отнета на част от избирателите – чрез заплахи и сплашвания в навечерието на самите избори.

Много афганистанци бяха изправени пред една много тежка алтернатива: дали да избират свободно и по съвест – илида дадат гласа си за местния военен велможа, който упражнява натиск над тях? Голяма част от тези военни величия са силно заинтересовани от парламентарните избори, на разбира се , не поради това, че са демократи по съзнание. Те се нуждаят от легитимация за властта си и я търсят под мантията на демокрацията. Поради това и мнозина афганистанци изобще не отидоха да гласуват, защото не желаеха да стабилизират и без друго съществуващите феодални структури на властта в страната. Само че – кой ли ще попречи сега на местните велможи все пак да влязат в парламента, след като съберат необходимите за целта гласове? Комисията по оплакванията за изборите няма нито мандата нито ресурса да действа по този въпрос. А правителството ще внимава да не раздразни местните големци, които все още имат реална, включително и военна власт.

Имаше и още една причина, поради която мнозина афганистанци предпочетоха да си останат у дома, вместо да участват в изборите – а именно – страха за собствения живот. Предварително беше ясно, че изборният ден може да стане ден на насилието. Не случайно, улиците в столицата Кабул бяха напълно празни.Огромно военно присъствие от национални и международни войски охраняваше изборите доколкото можеше и въпреки това се стигна до кървави инциденти с убити и ранени.

Като се абстрахираме от изборната активност обаче, е все още твърде рано да се каже, дали изборите са били успешни или не. Защото това беше само първата крачка – и засега най-малката – по пътя към демокрацията. Оттук нататък също ще има проблеми – свързани с преброяването на гласовете и транспортирането им. Не е изключено изборните резултати да бъдат оспорвани – в най-лошия случай – с насилие. Всичките тези опасности не бива да се подценяват. Както и опасността, прекаленото забавяне на резултатите да доведе до обезверяване на населението. В такъв случай на следващи избори, към урните ще се запътят още по-малко избиратели.