1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Успешна визита на канцлерката Ангела Меркел в Париж

Както британците имат "специални отношения” с американците , така и Германия и Франция поддържат особено тесни връзки .Скоро след втората световна война тези връзки се превърнаха в двигател на европейската кауза.Също и първата жена канцлер в историята на Германия се врича в тази външнополитическа традиция , както показва и фактът , че само един ден след избора в Бундестага първото й пътуване в чужбина я от

default

веде в Париж. Все пак Ангела Меркел няма да образува с Жак Ширак приятелски , действащ в тясна съгласуваност тим . Причината са както нейните собствени външнополитически представи , така и силната ангажираност на Ширак със своето политическо наследство с оглед на президентските избори във Франция през 2007 година. С коментар от Париж Андреас Теска:

Ангела Меркел при Жак Ширак. Германската канцлерка при френския президент. Началото е направено – демонстративно сърдечно и явно под знака на двустранните усилия да се разсеят евентуални съмнения във волята за сътрудничество и континюитет. Винаги досега германско-френските отношения носеха отпечатъка на двамата на върха.Личният елемент играе особена роля в тези специални отношения.Това важи както навремето за партньорите

Аденауер и де Гол , така и за Шмид и Жискар , за Хелмут Кол и Митеран и накрая за Шрьодер и Ширак.Това обаче не важи за Ширак и Меркел.Двамата няма да продължат традицията на легендарните някогашни германско-френски тандеми на върха.Дали ще става дума за отношенията с Вашингтон и Москва , за отношенията с малките и с новите страни членки на Европейския съюз , за приемането на Турция , за заздравяване на държавни финанси или за бъдещето на европейския социален модел – във всички тези сфери Ширак и Меркел следват различни изходни позиции и различни стратегии.Отминаха времената , когато двете страни , поне външно , изглеждаха като едно неразделно цяло. Отминаха и времената на лични приятелства от рода на това между Герхард и Жак , при което всеки излагаше малко грубовато своето собствено виждане върху нещата. С канцлерката Меркел няма да може да се кара така.Към различията по същество и към новия стил се прибавя и разликата в личната преспектива. Ширак подготвя своето политическо наследство.След 18 месеца за него идва окончателния край , след половинвековна политическа борба в първата редица. Меркел обаче е едва в началото на един може би дълъг правителствн период.Така че Меркел-Ширак ще бъде само една фаза на преход , преди през 2007 картите във Франция да се размесят наново.Явно Меркел е твърдо решена да остави собствен отпечатък върху гермнската външна политика. Канцлерката на Германия обаче скоро ще усети колко огрничено е полето й за действие.Коалиционният партньор не иска и да чуе за евентуална смяна в курса.Тъкмо в германско-френските отношения има структури и механизми , които функционирт независимо от личности. Последният който изпита това се казва Герхард Шрьодер. Първоначално той не можеше да захване истински нещо нито с Франция , нито с Ширак.В началото на канцлерския си период Шрьодер се орентира силно в посока Лондон и Тони Блеър. Накрая обаче германският канцлер и френският президент действаха като сиамски близнаци. Ако Меркел действително има сходни представи каквито имаше Шрьодер в началото сега при посещението си в Париж тя поне не загатна нищо в тази посока.Нейната първа изява на хлъзгавия дипломатически паркет премина безупречно.Основният камък е положен.Накъде обаче ще се развиват германско-френските отношеня в една уголемена Европа ще проличи едва в сътрудничеството между Ангела Меркел и приемника на Жак Ширак.

Подобно съдържание