Успешната интеграция не може да бъде едностранна. | Начало | DW | 29.11.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Успешната интеграция не може да бъде едностранна.

За интеграцията трябва да се грижат и германците – мигрантите често се сблъскват с отрицателно отношение

default

Джамия в Берлин

Такъв подход иска например Елизабет Мюлер – бивша регионална политичка от Германската социалдемократическа партия /ГСДП/ преди няколко години е преминала към мюсюлманството.

Ето разговор на Дойче Веле с нея:

Елизабет Мюлер се ангажира най-вече за интеграцията на мюсюлмани, предимно турски имигранти в родния си регион окръг Рейн-Зийг в околностите на Бон. Като мюсюлманка тя има свободен достъп до джамията. Там тя редзовно се среща с мюсюлмански семейства, за да им помогне при интеграцията в германското общество.

Според 66-годишната Елизабет Мюлер най-голямата пречка за интеграцията са недостатъчните езикови познания на мигрантите:

“Да, ударението при миграционния проблем тук, в Германия, е всъщност върху езика. Езикът е важно средство и за установяването на връзки със съгражданките и съгражданите”.

Втори препъникамък по каменистия път на интеграцията е отказът на мусулманските семейства, особено на бащите и братята, да пускат дъщерите или сестрите си на определени учебни занятия като плуване или излети. Толкова по-забележителен е опитът на Елизабет Мюлер, който очевидно е в противоречие с широко разпространените клишета, тиражирани и от медиите в Германия:

“Тази тема се цитира често: че момичетата не могат да участват в часовете по плуване или в излети. Трябва да ви кажа, че тук, в моя град, в Нидеркасел, имам родителски съвет по миграцията и в нашите училища този проблем просто не съществува.”

Въпреки всичко: смелата застъпничка за правата на мигрантите не е доволна от новите училищни закони в провинция Северен Рейн-Вестфалия /СРВ/.

“Не знам, дали знаете, че в СРВ влезе в сила нов Закон за училищата, според който само учителите в крайна сметка определят кое дете какво училище да посещава в по-горния курс. А в това отношение сме констатирали, че често децата на мигранти са дискриминирани”.

Интеграцията не е еднопосочна улица! Така гласи девизът на бившата католичка. Елизабет Мюлер е на мнение, че интеграцията трябва да се случва и в мозъците на германците. Германката от Рейнска област, която ходи на джамия без забрадка и води пряк диалог с доминираната от мъже джамийска общност, освен това изтъква следното:

“Мисля, че много проблеми винаги се пораждат от недостатъчно отвореното германско общество”.

Какво да се прави тогава?

“Повече просвещение или повече истории за други страни, преди всичко повече срещи, повече партньорства в училищата”.

Елизабет Мюлер има много преживявания при общуването с мигранти. При това често е констатирала, че поведението на германците спрямо мигрантите не е било коректно. Не открито, не без предразсъдъци и не продиктувано от гостоприемство, а точно обратното:

“Знам например, че турските съгражданки и съграждани в огромната си част са всъщност отворени, гостоприемни, дружелюбни, дори и когато се заселват на определени улици и се купят там къща, веднага канят съседите и пр. и точно тогава им нанасят обида и ге държат на разстояние, така че те автоматично се оттеглят отново в черупките си, защото забелезват, че не са добре дошли”.