1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Усилията на Москва отново да играе ключова роля в световната политика

Анализа на Йоханес Фосвинкел в седмичника Ди Цайт

default

Владимир Путин има още време до март

Когато пред две седмици Русия получи домакинството на Зимните олимпийски игри през 2014 година, някои политолози си отдъхнаха. Опиянението от големия международен успех ще накара президента Путин да смекчи твърдия си външнополитически курс, надяваха се те. Но решението на МОК сякаш допълнително потисна самочувствието на руснаците. Защото Кремъл държи да бъде незаменим на световната сцена. Освен това през последните години Москва придоби чувство за безнаказаност. Без никакви последствия останаха и разбиването на петролния концерн Юкос, и държавният шантаж срещу Шел и Бритиш Петролеум, и убийството в Лондон на тайния агент Александър Литвиненко. Така че напоследък вместо мечтаното “С нас отново се съобразяват”, руснаците сякаш трябва да казват “На нас отново всичко ни е позволено”.

Но въпреки новото си самочувствие Кремъл всъщност само имитира нова Студена война, а в конфликтите си със Запада действа, воден от най-различни мотиви: един път за самодоказване като велика сила и за реванш, друг път за укрепване на путиновата власт в несигурните времена на престолонаследнически борби. През декември ще има избори за парламент, през март идната година – за президент. Тъй че различните фракции във властта просто се опитват да стреснат и дисциплинират избирателите с твърда външна политика и с легендата за някаква външна заплаха. Западът няма причини да изпада в паника, но през идните месеци ще се нуждае от вътрешна солидарност, твърдост и готовност за диалог.

Още преди срещата на Г8 в Германия Путин загатна, че ще прояви повече твърдост във външната политика. Кремъл вече е уморен от критиките на Запада и реагира като мимоза на всяко реално или измислено посегателство върху националното самочувствие. По случая Литвиненко обаче господарите на Кремъл подцениха силата на общественото в едно свободно общество, което се опитва да стигне до истината. В този случай, както и в много други случаи със сензационни убийства, руската прокуратура се оказа безпомощен инструмент на политиката. Тази тактика обаче не работи в Англия.

С указа си за суспендиране на Договора за обикновените оръжия Путин демонстрира решимостта си да търси предоговаряне на геостратегическото равновесие в Европа. След преработването през 1999 година този договор тъй и не влезе в сила, защото западните страни не желаеха да го ратифицират, докато Русия не изтегли войските си от Молдавия и Грузия. Москва обаче не смята, че това е нейно задължение по договора и от своя страна упреква НАТО в стремеж към военно превъзходство. Руските власти сочат като символ проекта за противоракетна отбрана, част от който ще бъде осъществен в Източна Европа.

Москва отхвърли и поредното компромисно предложение за бъдещия статут на Косово, внесено в Съвета за сигурност на ООН от САЩ, Франция и Англия, очевидно преоткривайки ролята си на опърничава сила. Кремъл обаче не се отказва от наддаването и загатва, че ще поиска изключително висока и все още неназована цена, за да допусне независимостта на Косово. След като през 1999 година руското ръководство безпомощно наблюдаваше бомбардировките на НАТО срещу Сърбия, стилизирана от руската пропаганда като “братски славянски народ”, днес Балканите са символично място за възстановяването на световноисторическото значение на Русия. И ако Косово гръмне – такава е сметката на Москва – отломките ще полетят в двора на западните държави.