1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Ураганът Катрина. Иракската конституция.

Прегледа на германските седмични вестници днес подготви Александър Андреев

default

Германските седмичници Ди Цайт и Райнишер Меркур посвещават уводни статии на бедствието, което предизвика ураганът Катрина в САЩ. И двата вестника пишат още за предстоящите парламентарни избори в Германия, за президентските избори в Египет и за тежкото положение в Ирак. Под заглавие “Горчиви хапове” Райнишер Меркур коментира трудностите около новата иракска конституция:

На новината от Багдад Джордж Уокър Буш реагира с типичните за него исторически паралели. И конституцията на САЩ не била приета единодушно – с този лаконичен коментар той посрещна отказа на арабите-сунити в Ирак да подпишат новия основен закон. Буш смята, че според правилата на демокрацията няма нищо страшно, когато неколцина сунити не са съгласни. Президентът е длъжне да демонстрира оптимизъм, но така той просто си затваря очите пред сериозността на положението. След свалянето на Саддам Хюсейн тъкмо арабите-суните от вътрешността на страната са гръбнакът на перманентното въстание. Така че в Ирак никога няма да има мир, ако сунитите не бъдат приобщени към общото дело. В момента обаче такива шансове сякаш няма. Въпреки трескавите борби около конституцията, окончателният проект е подготвил няколко доста горчиви хапа за малцинството на арабите-сунити в страната. В член 15 например се подчертава независимостта и водещата духовна роля на шиитската религиозна общност. Много сунити смятат, че този текст създава условията и в Ирак да бъде избран Съвет на пазителите на конституцията като този в Иран. Чудно ли е тогава, че сунитското духовенство призовава мюсюлманите да гласуват против конституцията на референдума на 15 октомври? Как ли ще се развиват нещата по-нататък? Най-големи шансове да постигне някакъв компромис между етническите групи би имал някой умерен шиит като Ияд Алауи. Доскорошният премиер на преходното правителство и светски възпитан шиит отдавна се опитва да убеди своите сънародници в едно: много е важно да се даде възможност за участие в държавното строителство и на бившите членове на сунитската партия БААС на Саддам Хюсейн. Стига, разбира се, ръцете им да не са оцапани с кръв.

Коментар в Райнишер Меркур. А ето и част от уводния коментар в Ди Цайт, посветен на равносметките след опустошителния ураган в САЩ:

Катрина взе стотици жертви в южните щати на Америка. Десетки хиляди останаха без покрив, над едини милион – без ток, а онези, които се завръщат след масовото бягство от наводненията, безпомощно наблюдават многометровите кални вълни, носещи се по улиците на градовете им. Надига се опасност от епидемии. Икономическите вреди могат да се изчислят – говори се за около 30 милиарда евро. Но кой ли може да преброи травматизираните човешки души? В подобни ситуации хората имат нужда от инстанция, на която могат да прехвърлят отговорността за нещастието. В религиозния Юг на САЩ Бог дава и Бог взима, а това все пак носи утеха. Но мнозина не изпитват никаква утеха, а кипят от гняв. Става дума за хората, които са убедени в едно: виновник за разрушенията е човекът, който съсипва климата на земята. А името на човека е Джордж Уокър Буш, противникът на Протокола от Киото. Вярно, Ню Орлинз е много ниско спрямо морското равнище и щетите, нанесени от Катрина вероятно все пак не са по вина на човешката цивилизация. Въпреки това кадрите от изминалите дни остро поставят въпроса: правилно ли живеем? Коментар в Ди Цайт.