1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Управляващата в Намибия партия СУАПО спечели президентските и парламентарни избори

Въпросът за собствеността на земята е ключов за бъдещето.

default

След четири месеца сегашният държавен глава Сам Нуйома ще предаде властта на новоизбрания президент Хификепунье Похамба. Той беше кандидатът на управляващата партия СУАПО и се наложи с голямо превъзходство, като събра 76,4% от подадените гласове. Това, че СУАПО победи на двата вида избори и то с голяма преднина отчайва опозицията в страната. Затова пък останалият свят и иконмически определящото бяло малцинство гледат на резултатите от изборите с относително безразличие. Важното за тях е това, при управлението на Похамба Намибия и в бъдеще да не следва примера на съседно Зимбабве. Там диктаторът Роберт Мугабе прогони белите с насилие от фермите им, а после и от цялата страна. За разлика от приятелия си Мугабе, сегашният намибийски президент Сам Нуйома залага на националното помирение. Бъдещият президент, който също търси баланс на интересите, вероятно ще продължи да следва този курс, макар че по време на предизборната борба си позволи доста остри нападки срещу белите фермери. Все пак Похамба има намерение да решава въпросът за земята и за 4000-те хиляди фермери по мирен начин. Дали това ще му се удаде, зависи обаче най-вече от чернокожото мнозинство. И днес Намибия се числи към страните, в които пропастта между бедните и богатите е особено голяма. Бързото разпространение на СПИН и неконтролируемия прираст на населението ще продължат да увеличават икономическите проблеми на страната. Засега СУАПО контролира положението, обединявайки нацията много сполучливо с помощта на мита за кървавата, но успешна освободителна борба. Само че, 14 години след извоюването на независимостта, обеднелите чернокожи стават видимо все по-нетърпеливи. Те са принудени да наблюдават, как заможното бяло малцинство и някои отделни богати чернокожи издигат все по-високи огради от бодлива тел около земите си и защитават с желязна ръка притежанията си. Държавата в Намибия на практика не може да преразпределя нищо към по-бедните, защото хазната е празна. Това развитие е опасно, макар че огромната, но заселена с едва два милиона души страна не е особено подходяща за революции. Покачи ли се напрежението сред населението, СУАПО ще трябва да намери някакъв отдушник за него. И този отдушник ще бъде- независимо дали Нуйома или Похамба искат или не - въпросът за собствеността над земята. Защото нуждата от земя и желанието за национализиране на частните имоти е голямо. Докато СУАПО владее държавната власт, тя ще се опита да предотврати подобно развитие. Намибия не може да се нарече точно демократична страна, но властта на СУАПО, която сега беше потвърдена на изборите, е по-добра отколкото изглежда на пръв поглед.