1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Уморените коне ги убиват, нали?

СДС и ДСБ ще се явят заедно на европейските и парламентарните избори тази година. Това ли е началото на дългоочакваното обединение в дясно? И какви са изгледите то да се окаже успешно? Отговорите търси Емилиян Лилов.

default

Трайна ли ще бъде синята любов?

“Ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде”, каза китайският мъдрец Лао Дзъ. Не съм сигурен обаче, че обратното също е вярно. Ето ви един пример от политиката.

Да вземем двете традиционни десни партии в България – СДС и ДСБ. Приемаме, че те знаят накъде искат да вървят. От това обаче не следва автоматично, че ще стигнат закъдето са се запътили. За тази цел е нужно много повече от това да знаеш – да искаш и да можеш. И още нещо – не просто да знаеш, а да знаеш КАК да го постигнеш!

Emilyan Lilov

Авторът

Синята прегръдка - начало или край?

Вероятно мнозина се питат какво може да постигне новосъздадената (и родена в страшни мъки) предизборна коалиция между СДС и ДСБ. Тази синя прегръдка начало ли е (на чаканото от години обединение на дясното в България) или е край (на синята идея, на десния проект и надеждите за алтернативно на сегашното управление)? Кое е вярно – посоката, целта и посоката, и двете заедно или нито едното, нито другото?

Въпроси, много въпроси. И един от всичките гласи – могат ли наистина? Нека бъдем реалисти - силите на сините и тъмно-сините стигат само за осъществяване на минималната цел - прескачане на парламентарната летва. Аритметично това изглежда така – 4 процента за едните плюс два, два и нещо процента за другите правят наистина не много, но достатъчно за влизане в следващото Народно събрание. За повече едва ли има потенциал (идеен, кадрови, финансов), а и едва ли се търси по-висок резултат.

Възможно ли е обединение на крайностите?

ivan_kostov.jpg

Костов - едновременно обичан и мразен

Към това трябва да прибавим и всички отрицателни натрупвания около името на лидера на ДСБ Иван Костов. В цялата най-нова българска история едва ли има друг политик, събиращ двете крайности в едно – едновременно обичан и мразен, хулен и боготворен, наричан изедник и спасител. Това обяснява и яростната съпротива в СДС срещу коалиране с Костов. Един син активист напр. призна, че гласувал срещу коалицията “с удоволствие”, а друг – за нея “с отвращение”.

Сигурно обединената опозиция би могла и да успее. Но някога, когато десните окончателно се преодолели суетните си пристрастия, дребнавите си съперничества, идейните си противоборства и махленските си пристрастия и дребнозлобия. Чак тогава съединението може да ги направи силни.

Индианците-дакоти казвали: “Ако усетиш, че яздиш умрял кон, то смени коня”. Не ми се ще да вярвам, че СДС и ДСБ са мъртви коне. Може би само малко уморени. Но да не забравяме, че уморените коне все пак ги убиват, нали?

Редакцията препоръчва