1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Удължено беше извънредното положение в Египет

Въпреки възраженията на опозицията и правозащитни организации египетският парламент удължи с две години извънредното положение, което е в сила от 1981 година. Райнхардн Баумгартен коментира ситуацията в Египет:

В Египет не може да се говори за промени. Все пак през последната година и полвина в арабската държава с най-многобройното население се почувства нещо като свеж полъх. За пръв път от десетилетия насам недоволството можеше да бъде изразено публично.Публично можеха да се разискват проблемите на страната – корупция, връзкарство, социални неправди и масова безработица. Скоро обаче ще настъпи края на тези възможности. Удължаването на извънредното положение с още две години буди лоши предчувствия. Миналата година президентът Мубарак заяви, че иска да премахне извънредното положение и да даде на гражданите повече права и свободи. Атентатите в Дахаб обаче му послужиха като повод за удължаване на извънредното положение.

То е в сила в Египет от четвърт век. В това време около 1400 души загинаха пряко или косвено в резултат на терористични действия. Естествено не може да се твърди дали без извънредното положение жертвите щяха да са повече или по-малко. Ясно е обаче, че авторитарният стил на президента Мубарак, който не допуска участие на народа във вземането на решения решително допринася за мизерното положение. Тази констатация е излязла изпод перото на редица реномирани арабски учени, съставили по поръчка на ООН множество доклади за развитието в арабските държави.

Властниците в Египет са убедени, че повече свободи застрашават стабилността. Вярно е тъкмо обратното. Благодарение на интернет и сателитните антени днес населението на Египет вече не страда от липса на информация. Под управлението на Мубарак Египет се превърна в социално буре с барут. Улиците принадлежат на размахващи палки полицаи и платени биячи.

Заслугите на президента Мубарак се състоят в осигуряването на политическа стабилност в страната след убийството на предшественика му Ануар Садат през 1991 година от религиозни фанатици. Тази стабилност обаче отдавна дегенерира в стагнация, регресия и репресии. За съжаление западните партньори на Египет приемат механизми, отчасти поради етикета “Борба с тероризма”. Цената за този измамен етикет ще с окаже висока.

Подобно съдържание