1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Удивителен финансов баланс на Ватикана

Забележителен плюс в бюджета на Ватикана в резултат на стриктни икономии Спасение от Изток-концерн от Украйна купува в Полша реномирания стоманодобивен завод Хута Честохова

Ватиканът крие много тайни-също и финансови

Ватиканът крие много тайни-също и финансови

Като глава на световната католическа църква Карол Войтила , покойният папа Йоан Павел 2 , се грижеше за много неща.Бюджетът на ватиканската държава обаче не принадлежеше към неговите главни задачи.Толкова по –удивително е , че след дълго време на финансови загуби Ватиканът успя миналата година да отбележи по-висок ръст на приходите отколкото на разходите. Светият престол , централната администрация на католическата църква е похарчила през 2004-а 202 милиона и 600 хиляди евро.При приходи в размер на 205 милиона и 700 хиляди евро остава плюс от три милиона евро.Още през 2003-а година разходите на курията бяха с десет милиона евро по-високи от приходите. Светият престол финансира заплатите на 2663 служители и 1429 пенсионери от дарения данъци и оот приходите от недвижими имоти и финансови инвестиции.Положителен е резултатът също и за градът Ватикана чиито банкови сметки се отчитат отделно.” Кметът “ кардинал Едмунд Сцока реализира чрез приходите от магазини и една бензиностанция в намиращата се в сърцето на Рим микроскопична безданъчна територия печалби които надхвърлят с пет милион и 300 хиляди евро изразходваните от града Ватикана суми. Тайна остава обаче размера на приходите от продажбата на билети за ватиканските музеи както и продажбата на ватикански евромонети. Най-големите разходи на Чита дел Ватикано отиват за ремонти и за радио Ватикана , чиито емисии се приемат в цял свят. От началото на 90-те години Ватиканът предтавя публичен отчет за приходите и разходите.От този отчет обаче може да се добие само ограничена информация за финансовата активност на Ватикана. Все още не е представян доклад за дейността на имуществената администрация към Светия престол под ръководството на кардинал Атилио Никора и неговия секретар Клаудио Мария Чели. Оперативният финансов инсструмент на папата не само че плаща парите н служителите , но и взима решенията за инвестициите на Ватикана.Държавна тайна е обаче кои фирми ще бъдат облагодетелствани от църковните поръчки и дали участието в поръчкит отговаря на обичайния регламент. Преценките за богатството на Ватикана са крайно противоречиви. Сумите вариират т 1 милирд и 200 милиона д 122 милиарда евро.При това оспорвано е дали безмерните произведения на изкуството на ватиканските музеи плюс сиктнисктата капела изобщо подлежат на някаква финансова оценка. И до днес няма официално становище по този пункт. На безданъчната територия грижливо прикривана от високите стени на Ватикана-град работи и ватиканската банка.Този финансов институт основан през 1942 година от пап Пий 12 се ръководи от светски мениджъри под контрола на кардиналска комисия.Сега банката има 120 служители.Към нейните десет хиляди клиенти принадлежат епархии , частни фирми с религиозна насоченост както и монашески ордени.Собственик на автономното юридическо учреждение е папата .

хххххххххххххххххххххххххххх

Победител излезе стоманодобивния концерн Донбас от Украйна , а не както се предполагаше индйския магнат в металния бранш Лакшими Митал.За продажба се предлагаше реномирананата п стоманолеярна Хута Честохова , най-големият стоманодобивен завод в Полша. За 313 милиона евро застрашената от банкрут Хута Честохова премина в ръцете на украинския концерн.Преди това Европейският съюз трябваше да даде съгласието си за сделката. Европейският съюз провер дали приватизацията на полската стоманолеярна не е била купена чрез тайно субсидиране от страна на полската държава. Факт е че през 1999 година преди началото на престкрутурирането Хута Честохова получи държавна помощ в размер на четири милиона евро. Сега купувачът Донбас трябва да плати обратно тези пари н Полша. Украинският стоманодобивен концерн поема не само голяма чъст от дълговете на полсокто предприяти ев размер на 375 милиона евро. Украинският купувач се задължава освен това да направи големи капиталовложения и да реализира щедър социлен план за персонала наброяващ 5500 души. Така Донбас се сдоби с една от нй-атрактивните производствени дестинации в евросъюза.Митнически бариери и други търговски спънки отпадат.Още сега полската стоманолеярна работи с усъвършунствана техника и не може да се отърве от поръчки. Шефът на управителния съвет на групата Донбас Сергей тарута заявява , че планът е през първите две години н Хута Честохова да се инвестират 92 милиона евро. Договорът обаче ще влезе в сила едва след като отговариищите за сделката финансово министрество и службата за защита на конкуренцията потребителите получат съгласието от страна на вътрешно министерство.Това ще стане вероятно през септември.Договорът за пакупката слага край на двегодишен процес на преговори , който за малко не доведе до криза в отношенията между Украйна и Полша.Още при първата обява за продажбата Донбас предложи най-високата цена за полската стоманолеярна.Въпрлеки това полската финнасова служба предпочете да води преговори само с индийския магнат Лакшими Митал , който бе купил вече няколко стоманолеярни в Полша.През април миналата година полската финнасова служба обаче обяви аобявата за продажба за невалидна поради процедурна грешка след което отново конкурент бяха Митал и Донбас. Този път Митал наистина предложи по-висока цена не можа обаче да се спорлазуме с профсъюзите за социален план.Индийският магнт предложи петгодишна гаранция за работните места , което се видя на просъюзите твърде малко и те оттвърлих договора.Така Донбас излезе на първа линия. Освен че вдигна цената украинският купувач предложи гаранция за работните места за срок от десет години , увеличение на заплатите от 87 евро месечно плюс еднократно възнаграждение от четири евро за месец прослужено време като бонификация от приватизирането. Това ще струва на Донбас 200 милиона евро . Скоро обаче украинският концерн ще се нуждае от всяка работна ръка в производството , тъй като си е поставил амбициозни цели. Донбас иска да евеличи производството на стомана в полския завод от засега 650 хиляди тона на 1 милион и 200 хиляди тона годишно.Предвижда се продукцията на стоманени тръби да се увеличи от 52 хиляди на сто хиляди тона.И като нов продукт занапред ще се произвежда хромирна стомана . Синдикатите са извънредно доволни. Отличен е не само социалния пакет за работещите в Нова честохова . Отбилчни са също и целите които си поставя групата Донбас.