1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Удвояването на света в девет дребни истории за капризите на славата

"Слава" - новият роман на Даниел Келман, автор на мега- бестселъра "Измерването на света", е литературна пародия, прицелена в сърцето на съвременния свят. Изданието коментира Бисерка Рачева.

default

Многоочакваният нов роман на Даниел Келман

Издателство “Роволт” прибягна до хитроумен ход – със заплаха от висока парична глоба блокира публикуването на рецензензии за многоочакваното си заглавие до официалното му пускане от печат. Като при това разпрати първите коректури на медии, подписали т.н. “декларация за поверителност”. Строгата мярка даде ефект – още повече наелектризира любопитството към новия роман на феноменално нашумелия Даниел Келман.

Седмици преди излизането на романа “Слава” – роман в девет истории, както гласи подзаглавието, - славата на автора, пожъната с бестселъра “Измерването на света”, отново беше припомнена в медиите. Във вид на

рекламен анонс

за предстоящото издание: безпомощно-излишен, защото очакванията и без друго са за сходен, ако не за още по-голям успех. Известността диктува определени стереотипи на възприемането. Може, иначе казано, да направи лоша услуга на автора, както припомня самият Келман, позовавайки се на думите на Джон Ъпдайк – американския колега, с когото понякога го сравняват:

Daniel Kehlmann

През януари Даниел Келман отбеляза 34-ия си рожден ден

Сигурно ще има и критики, които напълно се разминават с текста, защото след успеха винаги ще се намерят хора, които рецензират не книгата, а репутацията на автора. Но аз с нетърпение очаквам реакциите, любопитно ми е какво ще кажат читателите.

И за да не би наивните читатели да не забележат това, авторът вече в не едно интервю успя да предупреди, че заглавието на новата му книга е двузначно и иронично. Че не се е, сиреч, главозамаял от славата, а напротив, романът му отваря дума за това колко нетрайно, чупливо, повърхностно и илюзорно нещо е тя. Декларираният стремеж на Келман, във всеки случай, е тази книга в нищо да не повтаря предишната, като форма, строеж и изказ да бъде различна. Тя действително е различна. Но по всичко личи, че освен от иронията, която несъмнено владее, писателят не се е отказал също от навика да канализира реакциите с добре премислени, целенасочени, умни автокоментари – в услуга на читателя, пък и в интерес на литературния мениджмент.

Винаги добре планираната му

стратегия на себепредставянето

изненадва сега с уникален ход: първият рецензент на романа “Слава” от Даниел Келман е Даниел Келман. Издателската рестрикция не ще да е наложена без неговото знание. Така или иначе, благодарение на нея авторът се озова в ролята на единствения критик, който преди излизането на романа даде оценка за романа:

Във формално отношение това е най-авангардното от всичко, което досега съм написал, най-големият художествен напредък, който досега съм отбелязъл.

В интервю за “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, където е поместена констатацията, Келман подробно обяснява

Die Vermessung der Welt von Daniel Kehlmann

Бестселърът "Измерването на света" /2005/

в какво се състои новата му книга, как е построена, каква е водещата й идея, коя е най-добрата, коя най-комичната и коя най-сериозната от деветте истории, изграждащи романовата цялост. Нещо повече, писателят-рецензент издава всички тайни на сложната й архитектура – стиловото различие на всяка от историите, експеримента с формата, която от една страна наподобява филм, съставен от епизоди, от друга страна развива на ново равнище традицията на взаимосвързаните къси разкази, като от трета страна създава повествователна цялост без обединяващ централен герой и със скрити връзки, огледални зависимости между отделните епизоди.

Огледален кабинет от истории

– такова е ефектното обобщение на Келман за романа на Келман, чиято премиера на книгопазара се състоя – сякаш като по поръчка за 34-ия му рожден ден - в средата на януари.

Човек неволно се пита дали след толкова много детайлни разяснения изобщо ще е в състояние да прочете романа със свои очи, а не по начина, внушен предварително от авторецензента. Дали няма да се размине с непринуденото си възприятие на текста – не защото го преценява съобразно очакванията си към автора, изградени от предходната книга, а защото ще е повече или по-малко повлиян от разтълкуваните очаквания на самия автор към новата му книга.

Как точно ще протече комуникацията между читателя и писателя, зависи от комуникационната техника. Във всеки случай, точно страничните ефекти на тази техника, непредвидимите аварии и засечки по комуникационното трасе са един от централните мотиви в романа с иронично заглавие “Слава”. Ако някой все още не е наясно, - безжичният телефон, електронната поща и ай-под са най-голямата промяна в живота ни от индустриалната революция насам. Лаикът едва ли ще се сети какво означава тази промяна в сферите на изкуството и по-специално, разбира се, в тази на повествуването. Келман му предлага отговора - във висша степен любопитен, макар и не непременно първооткривателски:

Променят се историите, които разказваме. Голямата раздяла, например, вече я няма. Мъжът и жената се скарват жестоко, завинаги – финален туш, безвъзвратност, разбити сърца. Жената се качва на самолета и още преди старта изпраща ес-ем-ес. От този момент нататък кратките съобщения между двете страни прехвърчат на всяка минута. Това е коренно различна житейска, а и душевна реалност. Като автор аз съм, естествено, силно заинтригуван. Нежният сюрреализъм, приплъзването на делничното в сферата на невероятното и без друго винаги ме е интересувало. Модерната техника на общуване създава паралелни светове. Позволява да живееш други животи, редом със собствения ти.

Двойници и удвоени животи

Първата история в романа на Келман започва с телефонно позвъняване. Почти насила закупен мобилен телефон, погрешно програмиран телефонен номер и низ от обаждания, адресирани до друг абонат, преобръщат тотално живота на объркания собственик на модерното апаратче, по професия, впрочем, компютърен техник. Другият абонат, двойникът, чийто живот героят уж неволно, но с все по-голяма охота възприема като свой, е световноизвестен киноактьор. Той пък се появява в една от следващите истории - като звездата, която довчерашните обожатели изведнъж престават да разпознават, вероятно защото някой по някакъв начин е откраднал живота му, присвоил си е неговата идентичност.

Daniel Kehlmann

Келман на панаира на книгата във Франкфурт на Майн, 2005 г.

Бягства “на сън” и “наяве” от една реалност в друга, въображаема реалност, от един живот в друг възможен живот, от малкия в големия, от познатия в неизвестния, в новооткрития свят. Моментни отражения на действителното и недействителното, докосвания до другото, което не сме и същевременно бихме могли да бъдем. Паралелни животи, преплитания на реално и сюрреално, удвояване на света – това е един вид отшлифована разновидност на магическия реализъм а ла Келман, използван в “Измерването на света”и описан в дебютния му роман “Представата на Берхолм” /1997/ така:

Какво е магията?

Тя е просто диктат на духа върху поведението на материята, която на свой ред се подчинява на заповедите му. Неразумното в действителност е откровение на разума. Отхвърлянето на природните закони е всъщност бляскавото им проявление иззад гъсталака на случайността.

Келман изкусно следва “магическата програма” и същевременно сякаш с нехайна лекота променя тона, стила, гледните точки, начина на повествуване, предмета на разказа. Разказва девет различни истории, но в нито една от тях не изпуска нишката на своята тема – тази за днешния дигитализиран свят, в който и най-дребната грешка в програмирането може да преобърне всичко с главата надолу; в който даже незначителната софтуеърна промяна може да извади от релсите живота на всекиго – но и да му подари нов живот. Във вече стария, зароден в епохата на просвещението и романтизма литературен дискурс за технизацията на света като проклятие или като благослов Келман очевидно зачислява себе си към скептично благославящите. И към "немилостивите" – в по-модерния дискурс за магическата, богоподобна /и манипулираща/ власт на разказвача. Втората доминантна тема в романа “Слава” е за всевластието и самомнителната самоувереност на писателстващия индивид, поднесена забавно и иронично в “теософската история” за Розалия, която трябва да умре. Че съдбата на Розалия решава и предрешава писателят Лео Рихтер, става ясно от предходната история. Тя пък портретира самия Лео Рихтер, който крои планове за роман без герой, безпардонно дирижира живота и смъртта на литературните си фигури и е наказан за това – в произведенията му ненадейно започват да се промъкват лица, които не познава, а и изобщо не е желал да пресъздава.

Daniel Kehlmann auf der Frankfurter Buchmesse porträtfoto

Автор на романа "Аз и Камински" /2003/

Мрежата от вътрешни връзки

между историите все повече се сгъстява, а с това и самите истории започват да изглеждат все по-невероятни. И объркващи – играта с менливите идентичности на героите въвлича читателя в чудноват свят, в който идентичното и автентичното сякаш следват диктата на фиктивното и фантастичното, в който виртуалният живот все повече детерминира реалния.

От приплъзването в други сфери и други животи не е предпазен, изглежда, и самият автор. Може би точно затова тъй категорично не иска да предоставя нищо на случайността. Издателско-рецензентската предистория на неговия кабинет от истории подсказва, че е готов ако не точно да дирижира, то все пак да направлява съдбата на собствената си творба. Келман като двойник на Келман: писателят Келман като критик, литературен агент и интелигентен мениджер на писателя Келман?

Daniel Kehlmann: Ruhm. Ein Roman in neun Geschichten.

Rowohlt Verlag. 203 S.

Редакцията препоръчва