1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Увъртанията от страна на Германия превръщат пакта за евро-стабилност в сапунен мехур

Коментар от Бернд Рийгерт, кореспондентско бюро на Дойче веле в Брюксел

Ханс Айхел информира журналистите на 26-ти юни 2003 год., че се е отказал да разработва бюджет, невключващ увеличаване на държавния дълг

Ханс Айхел информира журналистите на 26-ти юни 2003 год., че се е отказал да разработва бюджет, невключващ увеличаване на държавния дълг

Ханс Айхел заби на срещата на финансовите министри от ЕС поредния и може би последен пирон в ковчега на Пакта за стабилност. Той и колегите му проявиха снизхождение спрямо Италия, чиито затънал до ушите в коалиционни разпри премиер Силвио Берлускони само с това, че оповести бъдещи мерки за икономии отърва предупредителното т.н. ”синьо” писмо от Брюксел по повод на твърде разрастналите се държавни дългове. Хитрият медиен магнат настоя Германия и Франция да позамижат, понеже нали в крайна сметка Италия подкрепи грешниците-рецидивисти по отношение на дефицита Германия и Франция през ноември миналата година. Тогава Съветът на министрите на ЕС пряко волята на Комисията на ЕС замрази процедурите срещу Германия и Франция. Жалбата на Комисията срещу този ход още циркулира, а решение се очаква идния вторник от Европейския съд в Люксембург.
Ханс Айхел даде в Брюксел ясно да се разбере, че никой не приема особено насериозно пакта с неговиге навремето диктувани от Германия строги правила. Правилата трябвало да се напасват към реалността, тъй като вече четири от 12-те страни от евро-пакта го нарушавали, а три били непосредствено преди нарушаването му. Ако се разгледа целият ЕС, то 11 от общо 25-те страни-членки срещат сериозни проблеми с бюджетната си солидност. За германския финансов министър, който може би и 2005 година с извънредно паянтовата си бюджетна конструкция за четвърти пореден път няма да успее да спази условията на пакта, разрешението е ясно: трябвало вместо да се оказва групов натиск, да се предложи групова помощ. Терапията в стил Ханс Айхел май означава, при общи грехове да не се остава сам с гузна съвест по адрес на критериите за дълга.

Флага на пакта за стабилност все още се брани храбро от холандския финансов министър Герит Залм, макар и срещу неговата страна да е заведена процедура заради дефицита. На пакта държи и Европейската централна банка, защото в крайна сметка правилата бяха въведени, за да се направи общата евро-валута твърда. Сега обаче с ЕЦБ сили се опитва да премери френският министър на финансите Николас Саркози. Той мечтае за Съвет на финансовите министри, който да мутира в истинско европейско иконвомическо правителство, което да може да удря прец пръстите ЕЦБ, когато не му харесва лбанковата политика по отношение на лихвените проценти.

Ханс Айхел не възнамерява да стига чак дотам, до ограничаване независимостта на ЕЦБ. Ала той и мнозинството сред европейските финансови министри биха желали да вдигнат цената на своя неформален клуб чрез постоянен председател. Този "”Мистър Евро” трябвало да конфликтува с Жан-Клод Трише, шефа на ЕЦБ. И ”мистър Евро” няма да може да спаси пакта за стабилност, защото финансовите министри междувременно са на единното мнение, че в бъдеще правилата ще трябва да се тълкуват ”гъвкаво”, т.е. да бъдат усуквани насам-натам, докато паснат.

Ханс Айхел например е за допускането на по-високи дългове в случай, че икономиката не върви на добре. Това можело после да се навакса, когато конюнктурата отново се задвижела на по-високи обороти. Съгласно тази логика Айхел би трябвало още от следващата година да икономисва драстично, защото се очаква икономическият ръст тогава да достигне около два процента. ”Не, не!”, поясняват тутакси от обкръжението на министъра. Това също не било възможно, защото не бивало чрез икономии да се пречи на развитието на икономиката. А и 2006-та година е изборна и тогава Ханс Айхел не би искал да плаши безработните, пенсионерите, пациентите и данъкоплатците с нови жертви, докато едва що започната роформаторска Агенда 2010 се налага така болезнено сред собствената социалдемократическа партия.

Следователно времената не са добри за пакта за стабилност, който наистина продължава да съществува на хартия, но постепенно се изпразва от съдържание като сапунен мехур.