1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Търговци на хора надушват печалби от предстоящата Олимпиада

Жертвите са предимно малолетни деца от албанските села

Те пеят и танцуват, продават хартиени носни кърпички, рози, малки икони, а понякога и собственото си тяло. Градът е мястото на тяхната изява, но рядко е техният дом - те произхождат обикновенно от малки албански села. Над 1000 деца от бедняшка Албания се намират в Атина и Солун. Те се трудят за по няколко цента. И това не е всичко. От децата се печелят големи пари. "Това е пазар, който се регулира изцяло от принципа за търсенето и предлагането" - казва Томас Хараламбидис - юридически съветник на частната гръцка организация за защита на децата Арзис. Предлагат се деца, някои от които не са навършили и петгодишна възраст. Те са в ръцете на търговци на хора, които - според Хараламбидис - сега надушват особените шансове, които им се откриват по времето на лятната олимпиада.

Туристи от чужбина, непривикнали на вида на просещи деца, очевидно много по-лесно ще са склонни да даряват по някоя и друга банкнота. Така - без да щат - те стимулират бума на "просешките банди". Защото парите - естествено - попадат в ръцете на трафикантите на хора.

Едно малко момче печели от просия дневно между 30 и 50 евро - е установила независимата организация Арзис. То предава всичко на "шефа" си, и само незначително малка сума се изпраща на семействата в Албания. Ако един търговец "притежава" няколко деца- просяци - печалбата бързо нараства до сериозни суми - е изчислила швейцарската организация за защита на децата " Тер дез Ом". В тяхно изследване се казва, че "продадените деца" са принудени да се трудят по 12-14 часа дневно навън - в студ и пек- и който не полага достатъчно усърдие получава плесници и заплахи, че семейството му в Албания няма да получи нито стотинка от заработеното. За да не могат децата да се обърнат за помощ към някого, на тях им се втълпява непрекъснато, че не бива да говорят с никакви непознати и при полицейски проверки да се представят с гръцки имена.

Неправителствените организации обвиняват гръцкото правителство в бездействие по отношение на описаните проблеми. То на свой ред отхвърля упреците. През миналата година беше приет строг закон, който за пръв път обяви търговията с хора за престъпление. Законът е насочен най-вече срещу нелегалната проституция, но предвижда също така и сурови наказания за лишаване от свобода за търговците на така наречените деца-работници. Границите между различните форми на експлоатация на хора и без друго са твърде размити. Повечето от децата, които израстват сред престъпните банди, по -късно попадат и на нелегалния пазар за секс.

Криминологът Григорис Лазос от Атинския Университет - най-известният експерт на Гърция по въпросите на търговията с хора - пише в една своя студия, че три четвърти от приблизително 2-те хиляди малолетни проститутки в Гърция са албанки. Децата обикновено произхождат от напълно съсипана семейна среда, в която и крайната бедност стимулира организираната мафия на деца.

Преди Олимпиадата Гърция залага не само на по-строг полицейски контрол, но и на сътрудничество със съседните страни. Контролът по границите вече беше допълнително затегнат, а на територията на бивша американска военна база извън Атина , министреството на правосъдието урежда нещо като място за временен арест на чужденци, нарушили закона по времето на Олимпиадата. Гръцката организация за защита правата на децата обаче предупреждава, че има опасност, там да бъдат затваряни децата - просяци, за да може Атина да не прави лошо впечатление на чужденците по времето на Олимпиадата. С по- трайно решение на проблема - тази метод едва ли има нещо общо.