1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Търговията с "бели робини" от Източна Европа има застрашителни размери

Девет от всеки десет жени, които стават жертва на нелегален трафик и принуда към проституция, произхождат от Източна Европа - и най-вече от Литва, България, Румъния и Украйна. Статистиките на Германската федерална криминална служба, на ООН и неправителствените организации разкриват ужасяващи размери на търговията с жени. Повече по темата от Бистра Узунова.

Наричат ги "бели робини". Момичета и жени от Източна Европа биват отвличани или примамвани с фалшиви обещания, че ще станат гувернантки на деца ,танцьорки или келнерки в барове - многообещаващи легални занимания в западни държави, които да им помогнат да надвият мизерията в родната си страна. Не е чудно, че толково много жени се поддават на подобни уловки. Според преценки на Международната организация за миграция, има близо половин милион жени, главно от бившия Съветски Съюз и Югоизточна Европа, които са търгувани като стока в Западна Европа. Обединените нации информират, че само в Германия на принуда към проституиране са подложени близо 200 000 жени. Разбира се, тези жени после ги очаква голямото разочарование - повечето обещания се оказват лъжа. Жените са принудени да проституират по улици или в задните помещения на барове и нощни заведения, с брутална сила ги принуждават към подчинение, а после ги подлагат на сексуална експлоатация. От изкараните пари не виждат нито цент, докато търговците на хора трупат невероятни печалби. Петра-Мария Боргшулте е адвокатка, която защитава пред съда правата на жени, принуждавани към проституция. Тя казва :

Боргшулте:

"В областта на организираната престъпност, търговията с хора е най-доходна. Можете сами да си изчислите: половин час полов контакт струва средно към 80 евро. Една жена обслужва на вечер по петима клиенти - а в много случаи и далеч повече - така че на ден се изкарват минимум 400 евро. Тези жени работят по седем дни в седмицата без прекъсване, така че чистата печалба на месец от само една проститука възлиза на 12 000 евро - без данъци без никакви допълнителни разходи, защото жените не получават нищо. Те спят в леглата, в които работят, подсигуряват им по някоя пица или консерви, които да си стоплят, и малко дрехи за работата, защото други дрехи обикновено не са им необходими - жените така и нямат право да напускат бордея."

Според организацията за защита правата на жените Тер дьо Фем годишният оборот от нелегалната секс-търговия само в Германия възлиза на близо 6 милиарда евро - това е повече отколкото годишния оборот на автомобилопроизводителя Порше.

Онова, което кара жените да искат да напускат родните си страни са голямата безработицата и дискриминацията. Дискриминацията срещу жени, но и срещу малцинства. Таня ел Черке - член на изследователската група по въпросите на търговията с жени от Хамбургския световен икономически архив пояснява:

Ел Черке:

"Голямата част от жертвите са обикновено жени от малцинствата - най-вече от ромските малцинства, а в България и от турското малцинство. Значителен процент от жените - в зависимост от това, от коя стана са - този процент се движи около 15 на сто - са самотни майки и жени, живеещи в голяма бедност. Те се опитват по някакъв начин да си подсигурят препитание като се ориентират към търсене на работа в Западна Европа. В Румъния засегнати са най-вече по-млади момичета - между 18 и 25 години, които много често произходждат от разсипани семейства, в които често пъти цари насилие, затова те искат да се отърват от тази среда като си казват: "Нямам какво да губя."

Веднъж попаднали в ръцете на търговците на хора обаче, бягството от там е извънредно трудно. Жертвите на нелегален трафик и принуда към проституция не могат сами да се отнесат до полицията - първо защото са държани заключени и под око, второ защото по правило не знаят езика на страната, в която се намират и нямат пари, а обикновенно и документи за самоличност, които им биват отнемани още в началото. Едва при организирани хайки на полицията е възможно освобождаването на жертвите. Социалният им произход, както и отрицателния опит, който често са натрупали в контакт с корупмирани представители на властта в родните си страни, ги кара да са много недоверчиви и към германското правосъдие и полиция. Изключения са случаите, когато жертви на принуда към проституция подават съдебна жалба. Заплахите и сплашванията, които са чували, че ако все пак се отнесат до правосъдието, роднините им в чужбина ще пострадат, често се оказват по-ефикасни отколкото обещанията за закрила. Има и други пречки - от законов характер, които утежняват съдебните разследвания срещу нелегалната търговия с бели робини. Германският закон за проституцията, който беше променен през 2002 година, изхожда от предпоставката, че жените проституират по собствена воля и намерение. Според Петер Шилингер - ръководител на комисариата по проблемите на проституцията и търговията с хора към полицията в Мюнхен казва, че по отношение на източноевропейските жени това по правило не е така. Там винаги има търговец или търговци на хора, които отнемат на жените правото да взимат решения и определят съдбата им вместо тях. Според Шилингер този недостатък на германския закон утежнява съдебното преследване на сводниците и организаторите на трафика. Петер Шилингер казва:

Шилингер:

" От наша гледна точка би било желателно да е възможно подслушването на телефони още в превантивната фаза. В момента е така, че трябва да разполагаме с конкретни улики, и те наистина трябва да са мноко конкретни, че има налице случай на търговия с хора, за да можем да започнем съдебно разследване по случая. Ако имаме само подозрения, че може да става дума за търговия с жени и принуда към проституция, по закон не ни е разрешено да използваме оперативни средства като например подслушване на телефонните разговори."

Все пак има и някои положителни промени. Според организации за защита на жертвите на нелегалния трафик и търговията с бели робини, чувствителността на западноевропейците към тези проблеми се е повишила, също както и готовността на европейските власти, да водят съвместни действия срещу подобни престъпления. Що се отнася до страните, от които произхождат жертвите на принудата към проституция, те трябва засилено да се въвеждат програми за защита на свидетелите, както и мерки срещу дискриминацията на жени и малцинства. Само по този начин може да се ограничи търговията с бели робини - смятат германските експерти.