1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Търговията на хора в България

Държавният департамент на Съединените щати публикува вчера четвъртия си доклад за търговията с хора в света. Докладът предвижда възможността за санкции срещу държави, които не правят никакви усилия да се съобразят с минималните международни норми за борба срещу търговията с хора. България е сред държавите, които ”полагат усилия”, но се съобразяват напълно с тези норми. Повече информация по тази тема от

�ашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

Четвъртият поред доклад на Държавния департамент за трафика на хора в света този път съдържа данни за повече от 140 държави, с 16 повече от миналогодишния доклад. Съединените щати смятат търговията с хора за един от големите световни проблеми. Около 600,000 до 800,000 души годишно стават жертви на тази търговия, като главното предназначение на жертвите, повечето от които са жени и малки момичета, е за секс индустрията и за нелегалния пазар на работна сила. Всяка година въз основа на проучванията, съдържащи се в доклада, Съединените щати въвеждат все по-строги санкции срещу държави, които се отнасят пасивно към ”ужасния бизнес”. Така нарече търговията с хора държавният секретар Колин Пауъл, който откри пресконференция за публикуването на доклада.

Докладът разделя държавите на три категории според степента на вземаните от тях мерки. Само някои от западно-европейските държави са в първата група на страните покриващи напълно международните норми. Тази година Канада преминава към тази група. На 10 държави, които не правят нищо за елиминирането на проблема, вероятно ще бъдат наложени санкции от страна на Съединените щати. Много други, дори близки партньори на Америка като Турция и Япония, са критикувани остро и са поставени в списъка за наблюдение. България се намира във втора група - на държавите, които полагат усилия за борбата срещу трафика на хора, но не са постигнали особени резултати.

Според доклада, България е ”износителка” на хора и транзитна държава, напоследък тя е и нарастваща ”вносителка”. Жертвите на трафика се изпращат в 12 държави в Западна, Южна и Източна Европа. Жени и момичета от ромското малцинство продължават да представляват диспропорционално голяма група от всички жертви. Рисковите фактори за жертвите на трафика от България са бедността в страната, слабата образованост и безработицата най-вече сред ромското население. През България преминава главно трафик на жени от Украина, Румъния, Молдова, Русия и Узбекистан.

В доклада се посочват някои от взетите от българското правителство мерки за борба срещу търговията с хора. Въпреки, че се признават полаганите от него усилия, изтъква се, че резултатите не са задоволителни или пък че няма достатъчно данни за тях. Сред положителните събития е отбелязано приемането на закон за борба с трафика на хора, с който тази дейност се криминализира и се предвижда помощ за жертвите. Препоръчва се ”правителството енергично да настоява на спазването на новия закон и да засили превентивните мерки".

Наред с описание на предвидените наказателни мерки и случаи на съдебно преследване на лица, упражняващи дейности свързани с търговия на хора, се казва , че ”корупцията в системата за управление саботира усилията”. Изтъкнато е например, че прокуратурата в България е била принудена да започне 399 разследвания срещу служители на полицията. Двама са били осъдени за участие в трафик на хора, трима – за изнасилване, и един – за принуда към проституция.

Главната помощ за жертвите на търговия с хора не идва от държавата, а от недържавните организации в България. Правителството на страната в миналогодишния доклад беше критикувано както заради остарялото законодателство, така и за липсата на специализирани програми за работа с рисковите групи, за обучение, свързано с борбата с трафика на хора, или пък програми за помощ на жертвите. Тази година то е направило повече и е било много по-активно, но в доклада се казва че липсват данни за различните резултати от активността.

Правителството на България не е предоставило например данни за това как се спазват предвидените в новия закон мерки. В доклада се изтъква също, че на теория Национален комитет за борба с търговията с хора би трябвало да изгражда и да координира дейностите на държавните институции, местните власти и недържавните организации, но че няма данни какво точно прави правителството в това отношение.