1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Тъжното политическо всекдинвение в днешна Грузия

Саакашвили с роза

Саакашвили с роза

Грузия се намира в едно от най-опасните огнища на кризи в европейската периферия. Гражданските войни и насилията са всекидневие в цял Кавказ. Грузия не прави изключение – и там политиците в продължение на години все не успяват да надмогнат архаичните инерции и да решат проблемите, които се задълбочиха след разпадането на СССР. Само преди година и половина в Грузия се появиха признаци на промяна към по-добро. Лидерът на така наречената революция на розите Михаил Саакашвили обещаваше, че ще поведе страната към демокрация, че ще се пребори срещу корупцията и ще подсили икономиката. Тъкмо поради това грузинците с огромно мнозинство го избраха за нов президент. Европа си отдъхна, защото по всичко изглеждаше, че Грузия приема западните ценности и е готова да гради правова държава. Но това беше заблуда. В момента Грузия е всичко друго, но не и стабилна страна. Хората днес са по-бедни и по-недоволни, отколкото преди, а някои дори са склонни към повече насилия. Мнозина с основание изпитват разочарование от така наречените реформи на едновремешния надеждоносец Саакашвили, а най-вече от неговите политически маниери: хаотични, произволни, понякога дори деспотични. Малко след като беше избран, Михаил Сакаашвили промени конституцията и се снабди с повече правомощия по отношение на парламента. Президентът никак не обича да го критикуват. Макар че е получил образованието си на Запад, младият политик обикновено се държи високомерно и често пъти е много избухлив. Който го ядоса, може бързо-бързо да си изгуби работата. Седмица след седмица в Грузия се извършват арести на политици, държавни служители или бизнесмени по обвинения в корупция, но без никакви доказателства. Съдиите и прокурорите не смеят да се намесят, защото правителството е взело и тях самите на мушка. Арестантите прекарват месеци наред при нечовешки условия в претъпканите затвори. Международните организации дори твърдят, че политически противници или последователи на предишния режим били подлагани на изтезания. Под предлог, че се води борба срещу корупцията, критично настроените хора в Грузия са подложени на тормоз, като потърпевши са най-вече журналистите и представителите на неправителсвените организации. В резултат общото настроение е унило, а чуждестранните инвеститори стоят надалеч от Грузия, понеже никой не обича държавния произвол. Промяната, оповестена от Саакашвили, се натъква обаче и на други препятствия. Президентът и неговият екип решиха да реформират целия държавен апарат, но в Грузия няма достатъчно квалифицирани хора за такава реформа. Често пъти новоназначените нямат подходяща подготовка, нямат и концепции, а резултатът е непрофесионализъм. И всичко това не става някъде си през девет земи в десета, а на границата на Европа. Така че ЕС би трябвало много по-внимателно да следи политиката на Михаил Саакашвили. Защото амбициозният млад човек в момента си създава проблеми не само със своите сънародници, но и с религиозните и етнически малцинства в Грузия и дори с могъщия съсед – Русия. Миналото лято например той се опита да реши конфликта с бунтовната провинция Южна Осетия чрез масивна операция на полицията и войската, която обаче не беше съгласувана с Русия. Международната общност едва успя да предотврати избухването на нова гражданска война. Въпреки това новото грузинско правителство продължава да говори с остър тон, без да се съобразява с деликатното равновесие в Кавказ. Така че до момента Грузия тъй и не успява да се превърне във фактор на стабилността в региона, въпреки обещанията на Саакашвили. Западните правителства ще сторят добре, ако много внимателно следят функционирането на демокрацията и спазването на човешките права в страната. Революцията на розите в Грузия, която Западът отначало припозна като модел за промени и в други бивши съветски републики, вече изглежда доста поувяхнала. А и историята учи, че революционерите по-често се превръщат авторитарни лидери, отколкото в демократични държавници.