1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Турция се нуждае от ясна европейска перспектива

default

Партията на справедливостта и развитието празнува съкрушителната си победа на последните парламентарни избори в Турция

Как само се менят времената. До неотдавна Реджеп Таип Ердоган, който на последните парламентарни избори в Турция спечели 47 % от гласовете, се смяташе за заклет ислямист, а неговите съпартийци от Партията на справедливостта и развитието – за религиозни радикали. Не излязоха ли само преди няколко седмици десетки хиляди турци по улиците на страната за да демонстрират срещу неговата политика, заплашваща да заличи разделението между светската държава и религията?

Когато победителят от изборите миналата неделя се изправи победоносно пред своите привърженици, застанал до съпругата си с мюсюлманска забрадка за главата, Западът единодушно му изръкопляска. И наистина – убедителната победа на Ердоган представлява отлично свидетелство за степента на демокрацията в Турция. Гражданите не допуснаха още една намеса на влиятелните турски военни около конфликта за избор на нов турски президент.

Предполагаемите защитници на Свещения Граал на светската държава отляво и отдясно в турския политически спектър се показаха като едни обикновени защитници на една много здраво прикована държавна бюрокрация. Повечето турски избиратели въобще не се трогнаха от техните националистически пароли или заклинанията за икономически упадък. Масовият турски избирател не се остави да бъде наплашен с това, което би загубил, и предпочете да мисли в положителни рамки, ръководен от личните си шансове за успех, които обещават постигнатия от Турция 7 % среден ръст в икономиката.

Освен това на харизматичния турски премиер трябва да му се признае и това, че успява да държи Турция на стабилен път на развитие. Победният триумф на Партията на справедливостта и развитието при над 85 на сто избирателна активност потвърждава завоя, извършен от някогашното радикално-религиозно движение към един вид турски Християн-демократичен съюз, към една Народна партия, пуснала здраво котва в средната класа както в големите градове така и в дълбоката турска провинция. В новия турски парламент броят на депутатите, представители на нежния пол, почти ще се удвои. Освен това за първи път в турския меджлис ще влязат независими кюрдски представители, което може да доведе до намаляване на етническото напрежение в страната.

Резултатът от изборите в Турция потвърждава, че ислямът и демокрацията не си противоречат. И това е оптимистичното послание от Анкара след тези избори.

Това обаче далеч не означава, че край Босфора всичко тръгва да се оправя. Също и в Турция придобива чисто религиозни стойности обратната страна на глобализацията. Партията на справедливостта и развитието не отрича своите ислямистки корени. След тези избори Турция става малко повече мюсюлманска, а за премиера Ердоган истинският тест ще бъде това, какво ще бъде отношението към християните в страната.

Да припомним, че дори арменските християни в Турция призоваха да се гласува за Ердоган, а изборният успех на неговата партия Ватиканът определи като “възможно най-добрият резултат за Европа и за християнските кюрди”. Този кредит на доверие сега тепърва трябва да бъде връщан от победителя Ердоган.

За ЕС това означава, да направи така, че да не убива надеждите на турските граждани. Ердоган проведе про-европейска предизборна кампания, и успя да спечели мандат, който му позволява да продължи реформите достатъчно енергично. И в това му начинание Брюксел трябва да го подкрепи. Защото и сближаването между Турция и ЕС няма никаква алтернатива.Вярно е и това, че преговорите с туриця могат да имат отворен край, и с оглед на огромните политически и културни различия с турлция на страната в крайна сметка да и бъде предложено привилегировано партньорство. Но досега около идеята за пълноправно членство са се разгаряли всички вътрешнополитически бури в Турция. Решаващо ще бъде това, доколко Анкара ще успее да изпълни всички критерии за членство. Предприсъединителните преговори не предоставят добра възможност за тактически игрички за сметка на Турция.