1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Турция няма да стане член на Европейския съюз

Дори и преговорите да започнат навреме, твърде много фактори са срещу европейското членство на страната

default

Нито една от 25-те държави-членки на Европейския съюз, вкюлчително Кипър, не би искала да бъде заклеймена като предател на дипломатическия позорен стълб. Затова и в неделя вечерта, практически в последната минута, най-вероятно ще се стигне до постигането на споразумение по рамката на преговорите с Турция и разговорите ще започнат в съответствие с планираното в понеделник, на трети октамври. В крайна сметка държавите от Общността ще се обединят около преговорния мандат и заради това, че и отнасящите се критично към турските национални интереси членове на Евросъюза биха могли по-лесно да отстояват позициите си в рамките на преговорния процес. Докато ако имат насреща си една Турция, която се отхвърля като несклонна да води преговори, не би могъл да се постигне абсолютно никакъв напредък.

Но дори и преговорите наистина да започнат в понеделник – присъединяването на Турция към Европейския съюз изобщо не изглежда реалистично. Този, който днес все още вярва, че някога – през 2020-та година или по-късно – след 10-годишни или 15-годишни преговори Турция ще стане член на Европейския съюз, е или наивник, или пък преценява напълно погрешно вътрешнополитическата ситуация в Турция.

От географска гледна точка Турция е разположена в регион, в който стабилността на Европа би трябвало да има витален политически, икономически и стратегически интерес. Всичко говори “за” включването на Турция в европейските интеграционни процеси и за нейното обвързване с ценностите и визиите на Европа. Вместо това, обаче, мисленето в много от държавите-членки на Европейския съюз е обусловено от късогледите вътрешнополитически интереси. Тъй като голямата част от населението във Франция, Германия или Австрия, например, за момента е против присъединяването на Турция към Общността, сегашните, а вероятно и бъдещите управляващи партии се наместват на върха на отхвърлящия фронт. Вместо да използуват шанса да убедят своите народи в ползата от европейското членство на Турция след едно или две десетилетия.

Та – ако преговорите започнат на трети октомври, въпросът дали те някога ще бъдат изведени до успешен край, изобщо няма да е основен. В много по-голяма степен ще чака да се види кога ще се провалят те или най-малкото – ще бъдат прекъснати за няколко години. Като основание на провала ще бъдат не нормите на европейското право – така нареченото аки комюнитер. В този план биха могли да се въведат преходни периоди или пък клаузи за сигурност с трайно действие. Проблемът е в това, че Турция е без съмнение най-голямата и най-гъстонаселената държава, кандидатствала някога за Европейския съюз, която в редица икономически аспекти е далеч под средностатистическите показатели за Европа - затова и е предвиден толкова дълъг период за воденето на присъединителните преговори. От друга страна – за всички тези проблеми биха могли да се намерят решения.

Освен това Европейският съюз допуска огромна грешка, конфронтирайки се още преди започването на преговорите с предявяването на максималистични искания като признаването на Кипър или геноцида срещу арменците. Така съюзът проиграва лекомислено козовете си в преговорния маратон и ожесточава фронтовете в една държава, вече демонстрирала готовност за дискутиране и най-чувствителните въпроси в хода на сближаването си с европейските ценности.

Само че в Турция европейската еуфория вече отдавна е изтляла. Националистите са във възход и си възвръщат господството на терена. Вече не е никаква тайна, че след следващите избори – принципно планирани за след две години, но най-вероятно – след една, турският национализъм ще преживее истинско възраждане. Сред турските граждани се затвърждава позицията, че много от реформите от миналите години и мъчителното укрепване на демократичните сили в очакване на перспективата за присъединяване към Европейския съюз в крайна сметка са се оказали напразни. Тъй като Европейският съюз продължава да отхвърля ислямската държава – независимо какъв напредък постига тя.

Жалко, че Европейският съюз проиграва предоставилия му се шанс да се утвърди като глобален играч и да потвърди сериозността на намерението си за насърчаване на диалога между културите и религиите. Жалко и за досегашното развитие на Турция – в посоката на превръщане в демократична правова държава от европейски вид, което е заплашено от сурови удари. Ако присъединителните преговори между Европейския съюз и Турция започнат според плановете, участниците в тях ще са се изразходвали още преди началото. И просто няма да им стигне въздухът за дълго препускане – освен ако не стане чудо.