1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Турция на прага на хаоса?

Както се очакваше турският президентски кандидат Абдула Гюл не можа да спечели първия тур на гласуването в парламента. Това със сигурност ще стане обаче след третия тур, където е необходимо обикновено мнозинство – с каквото разполага управляващата Партия на справедливостта. Но междувременно опозиционната Социалдемократическа партия реши да сезира Конституционния съд, за да осуети изборите; социалдемо

default

кратите твърдят, че първият тур бил невалиден, тъй като липсвал необходимият кворум. Това може да се окаже началото на сериозна вътрешнополитическа криза в Турция – смята нашият коментатор Баха Гюнгьор:

Без значение какво ще реши Конституционният съд, турската опозиция не се окичи с демократични лаври. Вярно е, че е трудно да се приеме влизането за пръв път в президентския дворец на един религиозно-консервативен държавен глава, чиято съпруга продължава да ходи забрадена.

Само че това не означава, че трябва да се пренебрегва основният демократически принцип за взимане на решения с мнозинство. Факт е, че преди пет години с една трета от гласовете управляващата партия на премиера Ердоган спечели почти две трети от 550-те места в парламента. Факт е също, че досега не е направено нищо за промяната на тази изборна система и за премахването на десетпроцентовата бариера, така че една трета от гласовете да не отиват на вятъра. Но част от турската действително е и това, че Партията на справедливостта на Ердоган е най-голямата политическа сила в страната.

Ако Конституционният съд постанови, че в първия тур на гласуването са участвали достатъчно депутати, тогава нищо повече не може да осуети избора на досегашния външен министър Гюл. Но ако мнозинството, необходимо за избора на държавния глава, бъде определено на 367 депутатски гласа, това неизбежно би наложило провеждането на нови парламентарни избори най-късно до средата на юли.

По този начин Турция ще се окаже на прага на хаоса, какъвто никой в или извън страната не желае. Може да се очаква, че тогава Партията на справедливостта като предполагаема жертва на една недемократична процедура ще спечели още по-убедително новите избори. Ще се провали и надеждата за възникването на силна опозиция от социалдемократи и консерватори като контролна инстанция.

В една фаза на продължаващи усилия за сближаването на Турция с ЕС, турската опозиция би трябвало да действа по-благоразумно. Радостта на турците от това, че за пръв път в страната едно правителство изкара почти изцяло петгодишния си мандат и извърши смятани за невъзможни реформи, отстъпва сега пред страха за вътрешния мир.

Това развитие можеше да се предотврати чрез приемането на правилата на демократичната игра. Тези правила не предпоставят идентифицирането с управляващите, а предлагането на разумни алтернативи под формата на програми и личности за следващите избори, които нормално би трябвало да се състоят най-късно през ноември.