1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Турция и междукултурният диалог

2008-ма е годината на междукултурния диалог в Европейския съюз. Какво допринася за него официална Турция, която се стреми се към пълноправно членство в Общността?

default

Реджеп Ердоган

Докато турските политици използват всяка възможност да подчертят стремежа си, Турция да стане член на Европейския съюз, противниците на тези намерения в Западна Европа поставят под въпрос европейската идентичност на страната. ´

Наскоро лагерът на противниците получи неочаквана подкрепа от самия турски премиер. С речта си, произнесена в Кьолн на 10. февруари пред над 16 хиляди турски мигранти, дошли от Германия, Белгия, Холандия и Франция, Реджеп Ердоган показа, колко далеч е официална Турция от европейските ценности. В думите на турския премиер прозираше

Архаичен национализъм

чужд на идеята за обединението на Стария континент. В речта си той предупреди живеещите в Западна Европа турци за опасността от “асимилация”, която той определи като “престъпление срещу човечността”. Да оставим настрана факта, че турската културна общност далеч не е заплашена от асимилиране, а напротив – в много случаи заплахата идва от доброволната й самоизолация. По-страшното е това, че турският премиер използва понятието “асимилация” като синоним на “интеграция”.

Докато асимилацията съдържа елемент на насилие, интеграцията е съзнателен процес, който предполага не само възможност, но и желание за приoбщаване

Как изглежда интеграцията на турските мигранти от гледна точка на официалната статистика? По данни на турското посолство в Берлин, над 37% от турските граждани, които живеят в Германия са родени тук, а над 50% живеят по-дълго от 15 години на територията на страната. Повечето от тях изпълняват критериите за получаване на германски паспорт и ако биха искали, могат да получат гражданство. Въпреки това годишната квота на тези, които стават германски граждани, е едва около 2%. Изглежда в този случай възможности и желание за приобщаване се разминават, а за асимилация изобщо не може да се говори.

Никой не оспорва правото на турските мигранти, да запазят своята културна самобитност, включително и в религиозен аспект.

Културното многообразие е част от европейската идентичност

Без това многообразие междукултурният диалог не би имал смисъл. Опасността идва тогава, когато различията в културата се “циментират” и между тях се издигат бариери. Ако Турция наистина иска да се включи в междукултурния диалог, то за основа биха послужили по-скоро идеите на Кемал Ататюрк, отколкото връщането към пророка Мохамед.