1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Турция и кюрдския въпрос

В последно време ескалираха проявите на насилие между кюрди и турските сили за сигурност. Премиерът Ердоган наля допълнително мясло в огъня, заявявайки, че силите за сигурност в случай на нужда щели да прилагат насилие даже и срещу жени и деца. Коментар на Баха Гюнгьор.

Eрдоган обяви, че силите за сигурност ще прилагат насилие и спрямо жени и деца

Eрдоган обяви, че силите за сигурност ще прилагат насилие и спрямо жени и деца

Няма поводи за симпатия към новата вълна от насилие на войнствени кюрди. Хора, които мятат запилителни бомби срещу автобуси с хора и заплашват туристи, не са заслужили нито одобрение, нито подкрепа. Онова, което организират така наречените “соколите на свободата” , действащи като маша в ръцете на забранената Кюрдска работническа партия ПКК , си е чист тероризъм.

Звучи разбираемо, че турската държава мобилизира и организира всичко, кото може да служи на защитата на гражданите и. И все пак използваните средства трябва да са в съзвучие с принципите на правовата държава и да са съразмерими с прилаганата провокация. Точно по тези въпроси обаче турската държава трябва да се вслуша в критиките.

Новата вълна от насилие показва едно: Държавата не се научила на нищо ново откак води 15-годишната си битка срещу ПКК в периода от 1984 до задържането на водача на партията Абдулах Йоджалан през 1999 година. По-скоро наблюдаваме старите грешки и навици, които навремето докараха на страната икономически загуби в размер от много милиарди долари, както и тежко увредиха имиджа на Турция в чужбина, и най-вече в Европа. Освен това, държавното противодействие на кюрдското насилие прави впечатление на чист произвол, с което само тика нови младежи и кюрди, отчаяни за бъдещето си, в ръцете на войнствените нелегални организации.

Онова, което си позволява турският премиер Реджеп Таип Ердоган например, граничи със скандал. Ердоган обясни, че държавните сили за сигурност ще имат право да употребяват насилие спрямо жени и деца, ако те били използвани като “оръдия в ръцете на тероризма”. Това противоречи на всички европейски и международни норми и стойности. Турция, като страна, която се стреми към ЕС, просто не може да си позволи подобни приказки , а още по-малко пък подобни действия.

Новата вълна на насилие на първо време погребва надеждите за напредък по кюрдския въпрос. Има реално опасност, безогледно действащият държавен апарат да изостри проблема отново и да се върне състояние от преди две десетилетия, което всички вече ститаха за отминало. Не бива да се забравя и това, че през изминалите относително спокойни години Турция проигра шанса си, да проведе смяна на курса в икономически изостаналите кюрдски региони. Там нито бяха разрушени феодалните структури, които си съществуват в Източния и Югоизточен Анадол, нито бяха демонтирани назначените от държавата и плащани от нея десетки хиляди кюрдски “селски пазачи”. Всички планове за стимулиране на местната икономика, за раздвижване на пазара на труда като заместител на процъфтяващата “военна индустрия” си останаха да прашлясват по папките на министерствата в Анкара.

Последните развития и реакции от Анкара будят опасения, че мнозина кюрди отново се чувстват изправени пред съдбоносния въпрос: да бъдат за или против турската държава. Когато тази държава обаче реагира вместо с разум и правови принципи, с емоции и националистически лозунги, няма да е учудващо, ако протестите създадат малки нелегални организации, а от тях отново се възроди тероризма.