1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Турция и ЕС

EС започва преговори с Турция, но мнозина разчитат на техния провал. На тази тема е посветена статия на Михаел Туман в седмичника “Ди Цайт”:

Всъщност сегашните правителства на страните-членки на ЕС са твърде слаби, за да си позволяват самочувствието да поканят Турция. Общността няма мира от кошмари: ще се втурнат ли турските работници на Запад, дали Турция наистина ще стане страната с най-голямо население в Съюза? Същевременно обаче европейците са и твърде малодушни, за да кажат “не” на турците и да поемат риска от конфликт с Анкара в НАТО, в Средиземноморието и по улиците.

Затова много европейски правителства залагат на пълзящата ерозия на преговорите. Възможностите за саботаж са в изобилие. Няма значение дали турците са си направили домашните или не – разговорите са с “отворен край”. Всяка от 25-те страни-членки може да наложи вето срещу Анкара след всяка от преговорните глави.

И все пак Турция получава огромен шанс – един исторически шанс, който се вижда ясно от всеки в Турция, който е в състояние да се отърси от страстите на ежедневната политика. Този шанс се нарича Европа – може би, - но във всеки случай модернизация. Министър-председателят Ердоган се наложи над националистите. Той доближи турското законодателство до европейските стандарти. За ужас на кемалистите той призна кюрдите и техните проблеми. Той дава нов тласък на едно развитие, започнало със споразумението за асоциация с Общия пазар от 1963. Той превъзмогна двойното “не” на Брюксел от 1989 и 1997. Той искаше пълноценни преговори с ЕС и се добра до целта си. Някогашният ислямист Ердоган постигна онова, за което секуларните му предшественици можеха само да мечтаят.

Най-големият шанс за турците се свежда до това да подготвят страната си за конкуренцията между народите през новия 21 век. Мъчителният процес на модернизация, белязан от много провали, започва с реформите в средата на 19 век, които турците наричат танзимат. Това е времето, когато в Османската империя се въвежда със закон ненакърнимостта на личността и собствеността. След 1923 Кемал Ататюрк е човекът, който секуларизира Турция и я преобразява по тертипа на европейските национални държави. Днес Турция е в конкуренция с други страни в подем като Корея, Виетнам или Индия. Турската икономика нараства с по десет процента годишно, а преговорите с ЕС са гаранция за необходимата още по-голяма дисциплина. Турция се нуждае от независими съдилища, прозрачни закони, стабилно общество с равнопоставени кюрди и християни. Тогава вече ще се затвори дъгата от танзимата до Реджеп Ердоган.

Затова не е изключено до десет години Турция да не се нуждае повече от катализатора Европа. Със своя потенциал тя би могла да стане една процъвтяваща държава. Сближението с ЕС ще й помогне - дори и никога да не стане член на общността.