1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Турция, ЕС, корупцията в Германия

Прегледа на германските седмични вестници подготви Александър Андреев. Днес – за Турция и ЕС и за корупцията в Германия

default

Германските седмични вестници обръщат най-голямо внимание на посещението на папа Бенедкит 16 в Турция и отношенията на Анкара с Брюксел. В Ди Цайт става дума за проблемите на управляващата голяма коалиция в страната, за срещата на НАТО в Рига и за убийството на бившия руски агент Александър Литвиненко. За Литвиненко пише и Райнишер Меркур, който се занимава още с политическата преориентация на Зелените в Германия. Под заглавие “Така повече не може” Ди Цайт коментира преговорите на ЕС с Турция:

ЕС възнамеряваше да преговаря с Турция за приемането й в продължение на десет години. Дори най-заклетите противници на турското членство едва ли са очаквали, че още след първата година ще избухне и първата сериозна криза. Но нека тези противници не злорадстват твърде рано. На пръв поглед всичко е ясно. Турция продължава да не допуска гръцко-кипърски кораби до своите пристанища, а това е нарушение на митническото споразумение, подписано от самата Анкара. И ЕС напълно основателно настоява Анкара да спазва споразумението и да признае Кипър, предупреждавайки, че обратното ще се отрази на преговорите. Правителствените ръководители трябва да вземат съответното решение още на срещата си след две седмици. Но какво ли да бъде решението? Дори критиците на турското членство в ЕС в момента не могат сериозно да мечтаят, че преговорите ще бъдат прекратени. Европа се нуждае от Турция – най-малкото като партньор. Ако Турция разочаровано я загърби и се насочи на Изток или към Русия, това ще бъде външнополитическа катастрофа за ЕС. Но тъкмо тази опасност съществува, ако днес Евросъюзът оказва прекалено силен натиск.

Коментира Ди Цайт. Бакшиш – тази турска дума в Германия е синоним на корупцията. В седмичника Райнишер Меркур отново става дума за корупцията в Германия и по света:

В момента концернът Сименс е залят от вълната на възмущението заради черните каси, от които в чужбина са били плащани подкупи. Но моралните призиви да се спре даването на подкупи в чужбина се натъкват на едно дребно препятствие: те нямат нищо общо с практическия живот и в крайна сметка ще навредят на германския трудов пазар. Защото истината е, че във всички азиатски страни, а също така в Южна Америка и в Русия на всички равнища се очакват рушвети. Нищо, че понякога те носят други имена: такси, експертизи, консултантски договори, компенсации. За съжаление, въпросните процедури са абсолютно нормални. Така че лицемери са всички, които си седят в удобното германско кресло и обвиняват предприемачите заради това, че се опитват с подобни средства да гарантират германските работни места из трудните световни пазари. Сякаш всички са забравили, че до 1999 година германският законодател имаше много по-реалистичен възглед по въпроса и дори разрешаваше подобни разходи да се смъкват от данъците. Този закон беше променен и това е правилно. Също толкова правилно е обаче да не се обвиняват прибързано онези фирми, които печелят поръчки според правилата в съответната страна и по този начин осигуряват трудова заетост в Германия – та нали искаме да останем световен шампион по експорт! Светът е такъв, какъвто е, а фактите не престават да бъдат факти дори когато не им обръщаме внимание, както казва Хъксли. Сред тя е и фактът, че Германия познава подкупността. И нека тъкмо оттук да започнем с оправянето на света.