1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Турция в ЕС?

Неотдавнашните атентати в Истанбул имаха няколко адресата. Най-важният от тях може би са гражданите на ЕС. Последните ги обвзема неприятно чувство при мисълта за влизане на Турция в ЕС. Инициаторите на кръвопролитията в Истанбул разчитат именно на това: че тероризмът ще засили още повече това чувство.

Десетте нови страни, които догодина ще се присъединят към общността, се вместват безпроблемно в традиционната дефиниция за Европа. Освен това никоя от тях не е толкова голяма, че да застраши актуалното равновесие в Съюза. Тези два фактора не важат обаче за Турция. С изключение на една малка ивица, турската територия е разположена в Азия, а не в Европа. Турската култура е ислямска, а не християнска, а ако през 2013, да кажем, Турция бъде приета в общността, тя ще се окаже страната с най-многобройно и най-младо население в нея. Освен това Турция би довела ЕС в опасна близост до страни като Иран, Ирак и Сирия, до една част на света, която се смята за инкубатор на тероризъм и национализъм, а на всичко отгоре е и оръжейно средище, дори на атомно оръжие.

Само че именно поради този контекст предимствата от евро-членството на Турция надвишават рисковете. Най-вече затова, защото перспективата за членство е най-силният стимул за модернизирането на страната. Европа е крайно заинтересувана от превръщането на Турция в модерна, демократична, икономически процъфтяваща страна, била тя в или извън ЕС.

Освен това приобщаването на умерения ислям, чиято емблема е Турция, би било от решаващо значение за интегрирането на мюсюлманските малцинства в европейските страни. Това са все убедителни аргументи. Големият въпрос е дали те са достатъчно убедителни, за да променят общественото мнение.

През 2013 ще е необходимо ветото само на една от наброяващия дотогава може би 30 държави ЕС, за да бъде осуетен приемът на Анкара. Несъмнено редица страни-членки ще поставят въпроса на гласуване от населението под формата на референдум. Само че ако общественият смут по отношение на Турция се фокусира върху един референдум, шансовете за прием на страната стават много малки. В края на преговорите може да се окаже, че Турция е готова наистина за Европа, но Европа не е готова за Турция. Поради тази причина борбата за турското членство в ЕС вече започна и атентаторите от Истанбул изглежда са разбрали това. Не би имало нищо по-лошо от европейски правителства, които искат да видят Турция в ЕС, но които не могат да убедят своите граждани в ползата от това.