1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Турският парламент се отказа от намерението си да криминализира прелюбодеянието

Крайно време е Турция да насочи поглед към действително важните реформи, засягащи човешките права.

Протестите на турските жени пред парламента, борещи се против намерението да се криминализира прелюбодеянието, останаха вчера без отзвук. Затова пък масивните критики и натиск от страна на ЕС дадоха резултат. Малко преди извънредното заседание на парламента за приемането на промени в Наказателното право, правителството и опозицията се споразумяха да не внасят за разглеждане оспорвания законопроект. Начинът, по който падна оспорвания законопроект за криминализиране на прелюбодеянието, не издава голяма зрялост от страна на Турция. Първоначално се твърдеше упорито, че законът ще бъде пиет на всяка цена и независимо от всички протести на турски правозащитници. След това обаче ислямско-консервативната управляваща партия се подчини на засилващия се натиск от страна на Брюксел и в последна минута се дистанцира от намерението си.

Защо го направи - е повече от ясно: в началото на октомври Европейската комисия ще публикува доклада за Турция, въз основа на който ще се реши, дали ЕС в скоро време ще започне преговори за членство с Анкара или не. И тъй като далечната цел за прием в ЕС се счита от всички турски партии за "свещена" , правителството в крайна сметка реши да не си слага ненужни бариери по пътя към тази заветна цел.

Станалото показва две неща: Първо: ЕС се е превърнал междувременно в един от най-значимите субекти на турската вътрешна политика, комуто се удава да спре даже законодателни намерения. И второ : политиката на турското правителство, ръководено от бившия праволинеен ислямист Реджеп Таип Ердоган, независимо от постигнатите забележителни демократични успехи, винаги трябва да се държи под критично наблюдение. Защото Ердоган е както правителствен ръководител, който се стреми към сближаване на страната си към ЕС, така също и политик, подозиран от широки части на прозападния турски елит в желание, тайно и по заобиколни пътища да засили ислямизацията на страната.

Опитът, в един пакет с абсолютно прогресивни реформаторски мерки да се вкара и такава отживелица като параграф, криминализиращ прелюбодеянието, би могъл да бъде тълкуван като израз на тъкмо такова намерение. Има обаче и друго възможно обяснение - което дава и самото правителство. То твърди, че криминализирането на прелюбодеянието е насочено срещу многоженството, което е силно разпространено в периферните региони на Турция. Чрез законопроекта, Анкара твърди, че смятала да защитава правата на жените в тези региони. Само че, полигамията в Турция и без друго е забранена - достатъчно би било следователно, ако властите по зорко следят за прилагането на законите на практика.Като най-вероятно обяснение на този фон изглежда, забраната за прелюбодеяние да е била предвидена като малък реверанс пред консервативните избиратели на Ердоган - нещо като компенсация за забраната за носене на мюсюлмански забрадки в училищата, университетите и другите държавни институции. Сега Ердоган може да каже на привържениците си : "Аз поне се опитах."

Да се наказва прелюбодеянието със затвор - това е абсолютно неприемливо от европейска гледна точка за една страна, която се стреми да влезе в ЕС. Също така ясно е, че държавният президент никога не би подписал подобен закон. Сега вече той е окончателно отхвърлен и би трябвало да освободи място за усилия към действително-важните и нужни реформи : например осъждането на полицаи, които малтретират задържани, наказуемост за изнасилването на жени в брака и разширяването на свободата на мненията. Това са важните области, в които турският парламент незабавно би трябвало да премине към действия.