1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Туристическият бранш в България - между желаното и реалното

По повод Световния ден на туризма ни засипаха с данни за това, колко добре се развивал туристическият бранш. Какво не казва обаче статистиката за българския туризъм? - На този въпрос се спира Емилиян Лилов.

default

Зад лъскавите курорти се крият и много проблеми

В България със или без повод се цитират всякакви данни - от научни и не чак толкова научни изследвания, от проучвания на общественото мнение и допитвания до населението, извършени сред стотина-двеста души по телефона, цитират се статистически данни и на тази основа се правят задълбочени анализи, извеждат се поуки, дават се препоръки. Заради предстоящите кметски избори българинът е залят от всякаква информация, желана или не, чиято цел е да го “потопи” в събитието, нищо че може и да го удави!

Поредното облъчване със статистически данни ни се случи в края на миналата седмица по повод Световния ден на туризма. Много ясно – събитието трябваше да бъде отбелязано подобаващо в една страна, която се изживява като харесвана и желана туристически дестинации в Европа, и която много иска да се превърне в това, което е например Испания за западните туристи, без да може обаче да се доближи до много по-близките и в географски, културен и всякакъв друг смисъл Гърция или Турция.

Ако се доверим на статистиката обаче това категорично не е така, защото, цитирам: “Приходите от международен туризъм за седемте месеца на тази година са се увеличили с повече 16 %, достигайки сумата от 1 млрд. и 347 млн. евро, а броят на чуждестранните туристи, посетили България, от януари до август са с близо 7 % повече от миналата година.” И още нещо радостно има – че чуждите туристи, без транзитните пътници, са съставлявали повече от половината от самото население на страната - все едно Индия да бъде посетена от половин милиард чужденци за година, или руските курорти да бъдат щурмувани от стотина милиона чужди туристи! – Откъдето и да погледнем статистиката за броя на чуждите туристи в България не можем да си кривим душата – трябва да се зарадваме.

Сега като се замисля, това и се трябваше да постигне въпросното размахване на данните от официалната статистика за развитието на българския туризъм. Питам се обаче, защо ли не успяваме истински да се зарадваме, и защо има нещо смущаващо в цялата тази постройка, което вгорчава радостта ни? – Отговорът се крие в другата, неофициалната статистика за случващото се в българския туризъм.

Ето напр. какво може да се прочете във форумите в интернет от хора, почивали на българското Черноморие това лято. Във форума на вестник “Дневник” подписал се като “бат Киро” потребител пише под снимката на лъскавия 5-звезден хотел “Адмирал” в Златни пясъци следното: “О немай-къде една вечер спах на такова място – стените са като от картон и през тях се чува всичко, отвън дъни чалга на шест, а по коридора повръщат пияни прасета. На всичкото отгоре плажовете са заравнени и насвяткани догоре с чадъри, а ако решиш да поплуваш ще те утрепе някой алкохолик с джет, на 2 метра от хотела има купища боклуци и се носи смрад, пияни мутри карат по алеите на комплекса като за последно”, край на цитата.

Ето това също е българският туризъм. Но онзи, реалният, автентичният и неподправен с услужливи данни на стъкмистиката. Трудно може в по-сбита форма да се предадат неволите на туриста по българското Черноморие, независимо какъв е – българин или чужденец: стените от гипсокартон като израз на търговския нюх на предприемачите да сторят бързо и евтино и да печелят много; чалгата от заведенията по морето, завладяла междувременно цялото южно и в по-малка степен северното ни Черноморие като свидетелство за новата псевдо-култура на цяло едно подрастващо поколение; образът на пияния западен турист, предпочел почивката в България най-вече заради евтиния алкохол, с който се налива от сутрин до мрак; инцидентите с джетове като свидетелство за липсващия контрол, анархията и престъпната в много случаи безотговорност на много от концесионерите по морето; миризмите и строителните отпадъци като напомняне за най-безогледното застрояване на българското Черноморие и превръщането му в бетонно гето; и накрая – препускащите с лъскавите си джипове мутри по алеите като ехидно напомняне за това, на кого принадлежи вече българското Черноморие, кои са истинските му собственици!

Това също е неразделна част от това, което представлява днес българският туризъм. И за да не остане сянка на съмнение да кажем, че същата картина се повтаря и в прехвалените български зимни курорти.

Въобще, добре дошли на почивка в България!

Подобно съдържание