1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Трябва да се помогне на новото иракско правителство

Въпреки липсата на всякаква церемония, въпреки продиктуваното от съображения за сигурност преждевременно предаване на властта от американците на преходното правителство: миналият понеделник бе добър ден за иракчани.

Сега те отново управляват сами страната си. На срещата на НАТО в Истанбул президентът Буш с право заяви: "Ние спазихме обещанието си."

Естествено суверенитетът, който Америка прехвърли на правителството на премиера Алауи, е ограничен. Истинската власт продължава да се носи от американските войски в страната и от новия американски посланик в Багдад, Джон Негропонте. Но малко по малко иракчаните поемат нещата в свои ръце.

Никой не си прави илюзии колко тежка е тази задача - най-малко Алауи, навремето член на партията Баас, после довереник на ЦРУ, а сега силният човек в Багдад. С встъпването му в длъжност не се слага край на ужасите от последните седмици и месеци - на самоубийствените атентати, похищенията, обезглавяванията; самият Алауи, както и всички останали членове от кабинета му, са в черния списък на терористите. Той заплашва вече, че ще въведе извънредно положение, а това не би била демокрацията, която Америка обещаваше на иракчани.

Само че демокрацията никъде не може да вирее без сигурност. Единодушно приетата от Съвета за сигурност на ООН резолюция предвижда провеждането на избори най-късно през януари 2005. Създаденото на тази основа национално събрание ще образува временно правителство и ще изготви окончателната конституция, така че най-късно до края на 2005 Ирак да се ръководи вече от едно несъмнено законно правителство. Убийствената коалиция от ислямисти, националисти, привърженици на Садам и терористи от Ал-Каида ще направи всичко възможно, за да торпедира този план.

Това, нека не забравяме, е планът на ООН. Той бе подкрепен и от противниците на войната Франция, Германия, Китай и Русия. Със своя глас те се присъединиха към призива за оказване на военна, хуманитарна и икономическа помощ за възстановяването на Ирак. Който не иска да изпрати войници, той трябва да изпрати тогава инженери и лекари; само че едва тогава, когато не всеки чужденец в Ирак трябва да живее в страх за живота си.

На срещата си в Истанбул, НАТО се споразумя върху минималния компромис - да се помогне за обучението на иракските войници. Възможна е обаче още по-впечатляваща помощ: разсрочване на дълговете, да кажем, и енергична подкрепа в областта на икономическото възстановяване. Още повече, че политическите и дипломатическите битки вече приключиха: мултинационалните въоръжени сили са в Ирак с мандат от ООН; новото багдадско правителство бе инсталирано със съдействието на специалния пратеник на ООН Брахими и разполага с подкрепата на целия състав на Съвета за сигурност.

Международноправната легитимност не е малко богатство. Най-сетне Америка действа в единогласие със световната организация. Това трябва да признаят и онези, които в навечерието на войната обвиняваха Буш в идеологическо заслепение, унилатерализъм и измама на обществеността.

Пътят, който ще изведе Ирак от война, окупация и терор ще бъде мъчително дълъг. Премиерът Алауи ще трябва да постигне невъзможното: да се дистанцира от окупационните сили и същевременно да взаимодейства с тях. Естествено той, "лакеят на Вашингтон", може да се провали в това начинание - ако изобщо оцелее физически.