1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Трудът в Източна Европа става все по-скъп

- пише онлайн-изданието на сп. “Шпигел”. “А за германските работодатели – точно обратното – трудът в Германия е все по-евтин”, може пък да се прочете в статия на берлинския всекидневник “Тагесцайтунг”. Ето подробности от двете публикации:

Синдикалисти от профсъюза ИГ Метал стачкуваха успешно за по-високи възнаграждения през април

Синдикалисти от профсъюза ИГ Метал стачкуваха успешно за по-високи възнаграждения през април

Всъщност цифрите съответстват на шаблонните представи: през миналата 2006 г. един час труд в България е струвал едно евро и 80 цента, то в Германия цената на труда е била 28 евро и 70 цента за час. Ала направеното от Федералната статистическа служба сравнение в рамките на ЕС сочи, че в редица страни, където трудът досега е бил евтин, трудовите разходи се развиват все по-динамично възходящо.
В Чехия тези разходи са нарастнали м.г. с 11,7 на сто и сега са средно 7 евро и 40 цента на час. В Латвия – с 23,3 на сто, достигайки 3 евро и 70, в Румъния – с 23,5 на сто – на 2 евро и 90.
Германия е на шесто място отпред назад в ЕС със своите 28 и 70, а най-скъп е трудът в Дания – където един час е струвал през 2006 г. 33,80. По-скъп отколкото в Германия е трудът и в Швеция, Люксембург, Белгия и Франция. Четем в Шпигел.
Както допълва обаче берлинският “Тагесцайтунг”: “въпреки всички оплаквания на индустриалците предприемачите заплащат все по-малко за работната сила. През първото тримесечие на 2007 разходите за един работен час в сравнение с последните три месеца на 2006 г. са намаляли с 0,1 на сто.
Главният икономически експерт на Германския синдикален съюз ДГБ Дирк Хиршел критикува обаче, че международното сравнение на абсолютните трудови разходи, които се сътоят от брутните трудови възнаграждения и от т.н. “непреки трудови разходи” т.е. социалните осигуровки като пенсионната, здравната и срещу безработица, не е съвсем състоятелно. Според Хиршел, когато се разглеждат тези разходи, трябва винаги да се отчита и производителността: в страните с ниските трудови разходи е много ниска и производителността на труда. Като пример експерт-икономистът цитира Румъния и България.
Според него стагнацията на трудовите разходи в Германия се дължи и на развитието на трудовите възнаграждения. От средата на 90-те години възнагражденията не компенсират поскъпването на живота. През тази година синдикатите в трафино-полотически аспект успяха да наложат поврат и възнагражденията за пръв път от десетина години насам поеха нагоре. Това обаче се отнася само за около една трета от всички трудещи се в Германия. Останалите работят при по-неизгодни тарифни условия. Ето защо Съюзът на германските синдикати се бори за законно фиксирана минимална почасова надница в размер на 7 евро и 50 цента. Ако такава бъде въведена, тя би могла да спре низходящото развитие на трудовите възнаграждения, което въпреки очертаващия се икономически подем във Федералната република продължава в няколко браншове. Синдикалистите са убедени, че тази е причината, индустриалците и техните политически представители да са така стриктно против закон за минималната надница.