1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Трудностите на БСП да търси съюзници в ляво

коментар на Андрей Райчев

Спиноза е казал: определението е ограничение. Да се определищ, да си някакъв, значи да се ограничиш, да посочиш своите граници.

Българската социалистическа партия има пред себе си точно тази главоблъсканица в момента.

Границите на една партия се задават от съюзите, които тя може (респ. не може) да прави.

С кого, следователно, граничи БСП?
Тези дни наблюдавахме удивителна политическа планиметрия. Излезе, че БСП граничи (т.е. се съюзява) с дясното, но без да граничи с Центъра. Лидерите на БСП сякаш положиха специални усилия да построят геометрия а-ла Лобачевски – едно особено пространство, в което успоредните прави се пресичат. Те изведнъж се оказаха потенциален електорат на г-жа Мозер и съюзник на г-н Костов и във враждебни отношения с гг. Доган и Сакскобургготски.

Казано без ирония, те допуснаха (или бяха на път да допуснат, но отмятането на Новото време ги спаси) най-класическата грешка на класическата левица: грешка по въпроса за съюника.

Цялата история на левицата от времената на великия Прудон учи, че левицата никога не бива да решава въпроса за властта преди да реши въпроса за съюзника. Почти всички катастрофи, случили се на и/или организирани от левите са имали това за своя причина. За да не ходим при Парижката комуна или Октомврийската революция, достатъчно е просто да се вгледаме в нашето си близко минало.

Г-н Жан Виденов взе цялата власт (но остана в изолация), а г-н Първанов извади БСП и себе си от изолация и стана президент на България от почти невъзможно положение.

Сега, с усилията на г-н Овчаров и други дейци, левицата ни се е устремила право към решението, наложено навремето от г-н Виденов. Не просто да вземе властта, но да го направи подчертано сама. С гордата поза на уникална, с никого не договаряща се, самотна и екзотична сила.

Най-поразителна в цялата история е стилистиката, с която въпросният г-н Овчаров изгаря мостовете. Освен радостната усмивка на лице, наблюдаваме усърдието му да изкара потенциалните си съюзници грабители, разбойници, мошеници, кърлежи. Но не в някакъв мислим мащаб, ни най-малко. Говорим само за милиарди. Говорим само за най-големия в историята на човечеството грабеж. Говорим само на едро, без нито един аргумент, а по-точно с един единствен аргумент: щом има едни пари, значи са ги откраднали. А в Лондон се въртят милиарди. Значи са ги откраднали (принц Кирил и г-н Милен Велчев).

Казвам поразително, защото тъкмо БСП и по-точно покойният Андрей Луканов бяха жертви точно на подобна ”аргументация”. Без дори намек за доказателство, сатанизаторите тогава убедиха българския народ (и това убеждение седи и досега), че ”Луканов е ограбил България”, че е присвоил суми, с каквито не разполага и английската кралица.

Разбира се, на човек, който и 1000 лева му са огромен проблем (а такива са повечето от нас, за съжаление) му се завива свят от всички тези суми с огромно количество нули. Някак си му се губи разликата между милион и милиард. Но тази разлика е съществена: тя е същата както между въпросните хиляда лева и един лев.

Впрочем, ако не се лъжа, и самият г-н Овчаров беше навремето жертва на подобно безадресно и безобразно обвинение. Доколкото си спомням като служебен премиер г-н Стефан Софиянски беше отнел правата да пътуват в чужбина и на него (като министър на г-н Виденов), и дори на семейството му. Подозираха се тъкмо откраднати милиарди, които въпросните репресирани биха могли в чували да изнесат на скришно място.

И разбира се, това се оказаха чисти глупости. Но репресивни и страшно унизителни. Нямащи нищо общо с европейските норми и дори представи за нормалност. Затова се чудя: нима г-н Овчаров не си спомня колко лесно хващат декиш в България обвиненията в кражба от държавното? Нима не си представя, че точно същото ще се изсипе като бумеранг върху главата му (ако пак стане министър) или върху главата на негов съпартиец, ако все пак тази чаша го отмине?

Или си представя, че българският керван на властта просто по природа, по естество трябва да бъде лаен от кучета?

По-правдоподобно обаче ми се вижда, че г-н Овчаров има сериозно политическо намерение: да унищожи политическия център в страната или най-малкото да го осакати - като го лиши от възможността да прави съюз на ляво. Защото как се прави съюз с човек, който не те критикува за погрешна политика, а ти казва в очите, че си крадец