1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Трудни дни за президента Буш

Това беше едва третата пресконференция на Буш в най-доброто телевизионно време. Предишната бе преди повече от една година и целта й беше да убеди американския народ в необходимостта от нанасяне на превантивен удар срещу Ирак, във връзка с неоткритите и до днес оръжия за масово унищожение. Оттогава изтече обаче много вода в Потомак и двете легендарни реки Тигър и Ефрат. САЩ и съюзниците им спечелиха битката в Ирак, но не и войната - да не говорим пък за мира. Вместо да се намери убедително политическо решение след бързия край на Садам Хюсеин, разполагащата с фантастични оръжия и техника американска войска стои днес доста безпомощно между Багдад, Басра и Мосул и служи като мишена за терористи и партизани.

Не по-добро е положението и с борбата срещу международния тероризъм, който продължава да вилнее, възползвайки се от продължаващата липса на сътрудничество между западните тайни служби и полицейски сили, и опирайки се на подкрепата на фундаменталистките кръгове в арабския свят и страни като Пакистан и Афганистан.

Снощната пресконференция на президента Буш бе замислена като освобождаващ удар, но още при пристигането му във Вашингтон той изглеждаше уморен и посивял. Така премина и пресконференцията му. Той се бе напънал да демонстрира сила и дееспособност - нещо, което американците очакват от своя президент; в противен случай няма оцеляване в политическата система на САЩ. Това знае, естествено, и Буш, само че политическата обстановка понастоящем е много неблагоприятна за него.

Заявената от него готовност да изпрати още войски в Ирак, ако неговите командири поискат, може в краткосрочна перспектива да е правилна във военно отношение; в политическо обаче това е признание, че иракската мисия не върви добре. Това важи и за исканата от него резолюция на ООН, която да прехвърли растящото бреме в Ирак върху международната общност, за да бъде някак си спасено цялото начинание. С една дума, натискът върху Буш се запазва - и след снощната му пресконференция.

Ирак не е все още обхванат от пълноценно въстание или гражданска война. Само че постоянните погрешни преценки на обстановката в страната и безбройните неразбирателства в отношенията с иракчани подготвят терена за насилствена съпротива. По времето на Виетнамската война, Пентагонът иззе от библиотеките на военните академии едно основополагащо съчинение - "За войната" от Карл фон Клаузевиц. Време е американците отново да се консултират с Клаузевиц, преди да е станало прекалено късно. Защото той пише, че класическите военни средства са безсилни когато става дума за народно въстание или война.