1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Трудната професия на журналистите в Турция

През октомври 2005 ЕС започна с Турция официални преговори за присъединяване към общността. Обекто на постоянни критики обаче са различни нарушения на човешките права и свободата на мненията и печата.

default

Интернетната осведомителна агенция “Бианет” се стреми да предлага критични анализи и независими информации. Десетина млади хора работят за нея. Толга Коркур е един от тях. Преди да дойде в “Бианет” той редовно се сблъсквал с цензура и контрпол:

“Скъсява се дистанцията между нещата, за които информирам сега и самият мен. Вече не се чувствам манипулиран и нямам чувството че ми налагат нещо, с което не съм съгласен. Сега мога да върша работата си така, какти би трябвало да се върши.”

Журналистът се е профилирал по въпросите на човешките права – а това е доста чувствителна област за Турция. От Брюксел често се чуват обвинения за нарушаване на основните права. Коркут информира редовно за различни жертви на държавно насилие, издевателства и изтезания. Него го интересуват обаче не толкова сензационните , големите случаи, които се появяват после и в международните медии, колкото историите за нормалното, ежедневно насилие или бедността. Той казва:

“ В нашата страна загиват много работници, поради това, че няма добри и сигурни условия на труд. При това има закони, които задължават за подобно нещо. През тази година загинаха например 20 пристанищни работници – за което не информира нито една медия в Турция, с изключение на независими медии като нашата агенция.”

“Бианет” обръща засилено внимание на теми от югоизточната част на страната, където живят предимно кюрди. Турската армия често води военни и наказателни акции, задържания, отвличания, изнасилвания на жени... Да се информира за подони неща, не е безопасно в Турция. Също така рисковане е да се пише за забранената кюрдска работническа партия ПКК. Сътрудникът на агенцията – Рагип Дуран – през 1994 г. публикува свое интервю с председателя на ПКК Абдулах Йоджалан в един про-крюдски вестник, в резултата на което властите го задържат и поставят зад решетките за 10 месеца. Присъдата е аргументирана с това, че Дуран правел пропаганда на забранена терористична организация. Той казва:

“Затворът спада към от социалните традиции на Турция. Нашите най-добри писатели и поети са преминали през тази “житейска школа”. Това е за съжаление факт. Затова аз не бях изненадан от моята присъда, нито пък тя успя да ме обезкуражи – в крайна сметка има много по-лоши неща – например смъртта. В сравнение с нея, затворът е просто като рай, всеки би го предпочел пред смъртта.”

25 журналисти са били убити през последните 15 години в Турция – разказва още Рагип Дуран. Все още в страната съществуват няколко големи табета: геноцида срещу арменците, кюрдският въпрос, ролята на армията и на бащата на нацията Ататюрк. Често използвано средство за ограничаване свободата на мненията е параграф 301 от Наказателния Кодекс, който инкриминира “ обидата на турската същност”. От друга страна, критики са изрично разрешени. Само че понятията са доста неясно изяснени. Гагип Дуран казва:

“ Кое е обида, кое е критика и къде преминава границата межд,у тях? А дефиницията на “турската национална същност” е още по-трудна. Някои сега се питат например, дали като се пише, че инфраструктурата на някои села е недоразвита, това може да се изтълкува като обида на турската същност? Проблеми има както в областта на законодателството, така и в сферата на изпълнителната власт.”

Осведомителната агенция “Беанет” - с работата си – иска да допринесе за разкрепостяването на духа сред хората, за промяната в манталитета – все неща, които не могат да се променят със закон, нито с разпоредби от Брюксел.