1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Труден напредък в Северна Ирландия

В Северна Ирландия се очертава нов напредък за мирния процес, след като Ирландска Републиканска Армия/ ИРА/ все пак се отказа от оръжейните си арсенали.

default

Всеки напредък в Северна Ирландия се постига мъчително. Ирландската Републиканска Армия най-после се освободи от оръжейните си арсенали, а какво прави в същото време водачът на протестантите юнионисти Иън Пейсли? Зове гръмове и мълнии, държи се твърдоглаво и на първо време отказва всякакво сътрудничество с републиканците. Въпреки това Тони Блеър и неговият ирландски колега Бърти Ахърн по изключение имат право, използвайки прекалено изтърканото понятие “исторически момент”. До съвсем скоро упоритото мото на нелегалната републиканска армия гласеше, че няма да предаде за унищожаване нито един куршум и нито една унция експлозив. Сега обаче тя се примири с факта, че над колекцията и от миномети, гранатомети и автомати, съхранявани до момента в бункери в ирландските блата, беше излят не малко цемент. Нечувана стъпка за едно движение, което се самодефинира чрез борбата и мъченичеството и до момента винаги е гледало на отказа от оръжията като на предателски акт. За своето постижение, водачът на близката до ИРА партия Шин Фейн Джери Адамс заслужава възхищение: В рамките на две декади той съумя да убеди повечето републиканци в правотата на своята линия.. Първо той издигна двойната стратегия за “изборна урна и гранатомети”, а сега и тази за отказ от терора и концентрирането над политиката, макар да има опасения, че ИРА ще продължи да съществува като мафия и охранителна групировка за Шин Фейн.

Все пак разоръжаването на ИРА стана прекалено късно и не можа да убеди скептиците в Северната част, както и в южната част на Ирландия. Прекалено дълго ИРА и Шен Фейн играха на покер, държейки ръка на спусъка , извличайки по този начин все нови и нови отстъпки от Лондон и Дъблин. Умерените политици и партии на Северна Ирландия, независимо дали юнионистите около Дейвид Тримбъл или католическите социалдемократи около Джон Юм трябваше да заплатят солена цена за това, че се довериха на Джери Адамс. И двете формации бяха задминати от “Демократичната юнионистка партия” на радикалния Иън Пейсли. Неговата партия сега не смята да разрешават повече на Адамс и сие да я водят за носа. На тях не им е достатъчно това, че ИРА се разоръжава. Партията на Пейсли настоява, републиканското гангстерство ,заедно с всичките наказателни акции, цялата контрабанда и банкови обири да бъдат прекратени. В противен случай заплашват, че ще се коалират с Шин Фейн. Това вероятно няма да е последната им дума. В крайна сметка и мъжагите на Пейсли са жадни за министерски постове.

Обезпокояващо е и развитието в протестантските гета. Там се разпростира все повече убеждението, че трябва да се подражава на ИРА, защото само насилието води до отстъпки на противниковата страна. Само че за подобно нещо на лоялистите им липсват стратегии и политически лидери. На практика те са терористи, които се борят срещу държават, от която зависи тяхното оцеляване. Безцелното им насилие само ще затрудни допълнително нормализацията на нещата. За Шин Фейн и ИРА това обаче е добре дошло. ИРА няма никакъв интерес от стабилна Северна Ирландия, защото тя се стреми към ирландско единство. Оттук нататък тя ще води борбата си с нови средства.