1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Троянов срещу Бокова

"Защо изборът на ЮНЕСКО е скандален?" - под това заглавие ФАЦ помества полемичен материал на писателя от български произход Илия Троянов, който окачествява издигането на Ирина Бокова за шеф на ЮНЕСКО като подигравка.

default

Бокова - представител на една могъща прослойка

В тези седмици, когато отбелязваме едно епохално събитие - падането на тоталитарните режими в Източна Европа преди 20 години, ще бъде държана не една вълнуваща реч и ще има не една възпоменателна проява. Ще се поздравяваме, че тоталитаризмът е преодолян. За съжаление, той действително е поставен ad acta и споменът за него е отмахнат. В страни като Русия - буквално, а другаде и в главите на функционери и политици от Изтока и Запада, както доказа изборът на българката Ирина Бокова за генерална директорка на ЮНЕСКО.

Hammer und Sichel

В България комунизмът все още е проблем

Тъмната сянка на миналото

Едва ли може да се допусне, че онези правителства, които се застъпиха за избора й, не знаят нищо за биографията й. Като главен редактор на "Работническо дело" нейният баща, членът на Политбюро Георги Боков, беше най-големият пропагандатор в страната и доносчик на диктатора Живков. След навлизането на Червената армия през 1944 г. той преследва родопски опозиционери и според свидетелството на Михаил Сатев, лежал като "политически" пет години в затвора, е участвал в екзекуции на т.н. Народен съд.

Дъщеря му получава добра кадрова закалка, включая следване в Института за международни отношения в Москва, подготвящ под контрола на КГБ млади апаратчици от целия Източен блок за бъдещи задачи като дипломати и агенти. След това Бокова прави бърза кариера във външното министерство в София и като постоянен представител в ООН - пост, който се дава само на най-надеждните. Скоро след политическата промяна партията й, преименувана междувременно в Българска социалистическа партия, я вкарва в политиката и тя се издига до поста министър на външните работи.

Би могло да се възрази, че това наистина не е особено хубаво, но децата все пак не бива да се наказват заради делата на родителите им, а и че г-жа Бокова се е превърнала в убедена демократка. Но в такъв случай бихме пренебрегнали клановия характер на властовите отношения в България. Във всички области на обществото решаващо продължава да е от какво семейство произхожда човек. "Кой е кой" е своего рода препечатка на някогашните издания, само че с други първи имена. Това се отнася до областта на политиката /доскорошният премиер Станишев е син на бивш член на Политбюро/, както и до тази на правосъдието /генералният прокурор между 1999 и 2006 г. Никола Филчев е син на офицер от ДС, отговарял за контрола върху политическите затвори и Гулаг/.

Ilija Trojanow

Илия Троянов

Вход свободен за цинизма

Това са само два от хиляди примери, каквито има включително в икономиката, завладяна след 1989 г. изцяло от бившата номенклатура. Точно затова в България се шири корупция, точно затова мафията и държавата са в симбиоза, която междувременно плаши дори ленивите бюрократи в Европейския съюз.

Показателно е, че г-жа Бокова /също както и нейната партия/ не се дистанцира от престъпленията на тоталитаризма. Партията-наследница на бившата комунистическа партия не пое нито отговорността, нито вината, тя дори не се извини на жертвите. В парламентарен дебат братът на г-жа Бокова, Филип Боков се опита да се пошегува с двоякото значение на думата "вина", визирайки множественото число на думата "вино". "Вината ги поемаме с предястията", каза той. Дали някъде по света някой си е позволявал такъв цинизъм след една диктатура? Новата генерална директорка на ЮНЕСКО се числи към малка, властна прослойка, която съсипа България и сега играе играта на демокрация, за да не бъдат застрашени неправомерно придобитите й привилегии.

Редакцията препоръчва