1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Три минути свобода

България я няма в един клип. Клипът е посветен на 20-годишнината от края на комунизма. Кратка история на съпротивата и свободата в 2.47 минути. Всички ги има там, а нас ни няма. Ами сега? Размисли на Георги Господинов.

default

В България оковите паднаха безмълвно

Да проследим отблизо тези три минути несправедливост. Всъщност повечето коментари пропускат, че кадрите не започват от 1989, а доста отпреди това. В началото е 1956-а. Документални кадри от Унгарското въстание. Трябва ли да ни има нас в 1956? Май не, няма защо. Следват кадри от Чехословакия 1968. А тук има ли ни? Сложно е, може и да ни има в някой от танковете по чешките улици. Не се вижда ясно. А кадри от България 1968? Пак няма. Да не излезе сега, че тази година у нас не се е съвсем... Мълча си. Този път нека Европейската комисия понесе отговорност.

Traumfabrik Kommunismus - Bulatov

Ако съдим по клипа, краят на комунизма в България сякаш не се е състоял

Десети ноември не може да не го е имало

Следващата година, на която клипът се спира, е 1981. Какво имаме – обявяване на военното положение в Полша, кадъра с генерал Ярузелски по телевизията, имам чувството, че вече съм го гледал, кадри с демонстрациите на полски работници в Гданск, сблъсъци, това не съм го гледал. А нас пак ни няма. Опитвам се да си спомня какво беше тогава - ами да, всенародни тържества около 1300-годишнината на българската държава. Древните държави не се бунтуват така лесно.

Но идва 9 ноември 1989, стената пада, ражда се момче. Тук някъде всички очакваме в клипа да дойде 10 ноември. Добре, нямаме си нашата ‘56, ‘68, ‘81, (макар че не обичаме да ни го казвате), но не ни отнемайте '89. Десети ноември не може да не го е имало. Всеки от нас пази история за този ден. Кой от кого научил, как чул за първи път и не повярвал, къде били, па се напили, но не смеели много да се радват, защото можело да е провокация. Познавам хора, които месец по-късно, а някои сигурно и години, не смееха да повярват съвсем на това, което виждат. Така и не се зарадваха тогава, отлагаха си радването като нещо, което предстои, ама първо да видим накъде ще идат нещата. После така и не се зарадваха. Но когото и да питаш, ще си спомни какво е правил в ранната привечер на 10 ноември. Във всеки случай никой от нас не е правил революция тъкмо тогава.

Какво да влезе в българските три минути?

Todor Schiwkow

От този ли брахме толкова страх, пита Г. Господинов

В този смисъл с какъв документален кадър да влезем в клипа? Вероятно всички се сещаме само за онази неадекватна, омърлушена физиономия на Живков в президиума. Изглеждаше така безпомощен, че чак да ти стане неудобно. От този ли брахме толкова страх? А как стана толкова лесно? Това са българските кадри от 10 ноември. Не съм много сърдит, че отсъстват.

Виж, ако имаше от градинката пред Кристал на 26 октомври... Или от онова първо шествие на 3 ноември... С целия страх, който ясно си спомням. С алибито на екологията, с цялата плахост да не поискаш повече, отколкото е позволено. Но и това е история, която се надявам да си разкажем един ден. Днес този клип и нашата поредна тъга, че пак ни няма, може да произведе две неща. Обичайната сръдлива реакция „Европа ни мрази” или, ще ми се, отключване на разговора за 1989-а.

И тогава можем да съберем нашите три минути съпротива, три минути свобода в документални кадри от последните 20 години. Това ми се струва по-важно. Имаме ли всъщност споделено съгласие какво бихме избрали да влезе в българските три минути? Предлагам да опитаме.

Редакцията препоръчва