1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Три години от началото на войната в Ирак

На 20 март се навършват три години от началото на войната в Ирак-повод за следната равносметка на нашия политически наблюдател Райнер Золих в коментар под надслов “ Иракската дилема”.

Полиицейски час в Ирак

Полиицейски час в Ирак

Три години след започването на войната може да се изпадне в изкушението също и към иракчаните да се отправят критични въпроси.Войната ги освободи от господството на Саддам Хююсеин и откри шанс за ново начало. Този шанс обаче остана неползотворен. Ирак не се превърна в демократичен образец за региона. Намиращата се на ръба на гражданска война страна се олюлява . От стабилност няма и помен , а от демократично начало се усеща съвсем малко.Представителите на различните народностни групи воюват помежду си , взривяват храмове убиват или отвличат чуждестранни журналисти и политически противници.

Който прави тези преценки забравя обаче , че мнозинството иракчани са жертвите , а не инициаторите на това развитие. За неоползотворени шансове не може да става и дума в страна , където терористичните атентати отдавна са ежедневие.И рискът да станат жертва на атентат е особено висок тъкмо за онези , които искат да поемат обществена отговорност и които се вричат в кариера в новите сили за сигурност.

Въпреки неотдавнашните американски въздушни нападения срещу град Самара , въпреки изтезанията в затвора Абу Гариб и въпреки многообразните спънки в ежедневието иракчани не са на първа линия заложници на американската окупационна сила. По-скоро те са пленници на групировки като ал Кайда , които правят всичко за да предотвратят създаването на регулирани условия поради което целенасочено тероризират също цивилни и непричастни .Това че Ирак се превърна в средище за такив групи както и това че също и Иран упражнява сега в Ирак голямо влияние трябва обаче да се припише на американското правителство.За свалянето на диктатора Саддам Хюсеин не трябва да се съжалява.Въпреки това войната беше грешка , не само защото бе водена с плитки доводи и без достатъчно международна подкрепа.Войната бе грешка преди всичко защото САЩ не бяха достатъчно подготвени за превъзмогване на следвоенния период .Който бомбардира една страна и сваля правителството й от власт без след това да може дори що годе да гарантира сигурността и перспективите за развитие на засегнатите хора не бива да се учудва ,, че благодараността на тези хора остава в твърде тесни граници.Поради това политиката на Запада спрямо Ирак се изправи пред трудно разрешима дилема.Американците не могат да овладеят положението в страната.Напуснат ли я обаче преждевременно Ирак би могъл да потъне окончателно в хаос и дори да се разпадне. Тази ситуация е особено проблематична за страни като Германия и Франция , които навремето се обявиха срещу войната.Разбира се че също и тези държави трябва доколкото е възможно да допринасят за стабилизирането на Ирак – тъй като в крайна сметка Ирак и арабският свят са съседи на Европа.Всяка ангажираност на място обаче е опасна тъй като също и противници на войнта могат да попаднат на мушката на терористи.Така че как би могло да се помогне на Ирак без да се застрашават собствени интереси за сигурност ? Досега западният свят няма подходящи отговори на този въпрос.Единствената реакция е безпомощност.