1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Трети Март – Празник или почивен ден

Как тази година се отпразнува Трети Март – коментар на Явор Дачков

default

Ще си позволя да обърна вниманието Ви върху начина, по който националния празник на България бе отбелязан. Правя го, защото в тях се отразява цялото клиширано отношение към него. Впрочем това се отнася за всички празници – и национални и християнски. Човек има чувството, че във всяка редакция има разлепен по стените шаблон – инструкция, според която трябва да се „отбелязва” празника. Именно „отбелязва”. Впрочем няма нужда никой и да я чете. Отдавна всички я знаят наизуст. Защото отдавна всичко е едно и също. Трети март, например винаги започва с „Хубава си, моя горо” и други патриотични песни по държавното радио. На този ден задължително се пуска само българска музика. Преди десет години това беше задължително, защото в останалите дни по радиото звучаха предимно англоезични песни. Не за друго, ами нямаше достатъчно нови български, а старите бяха втръснали. В останалите телевизии, радия и вестници се разпределят следните участници – проф.Георги Бакалов, проф. Георги Марков / деня е исторически и за това трябва да го обговарят историци и то точно тези/, група интелектуалци – които варират, но между тях неизбежно са Стефан Цанев, Недялко Йорданов и Светлин Русев, както и други „познавачи” на народната душа. Разговорът от 13 години е един и същ – трябва ли или не трети март да бъде национален празник. Не са ли по подходящи 6-септември, 24 май, 2 юни и т.н. и т.н. обикновено той започва строго, но винаги завършва с бодри нотки и патриотичен позитивизъм. Трети март оцелява като национален празник. От някой по-малък „десен” вестник обаче непременно ще се появи проф. Пламен Цветков, който ще ни припомни, че Русия всъщност е завладяла, а не е освободила България, а едно робство се е сменило с друго. Още по алтернативни и крайни гласове пък добавят, че всъщност при турците българите са си живели по- добре отколкото при себе си и т.н. и т.н. По държавната телевизия непременно ще дават стар български филм и концерт. Тази година ни показаха концерт на Демис Русос и Лили Иванова. Не е истина! Времето тук наистина е спряло. По БТВ стана вече традиция да има патриотично издание на „Шоуто на Слави”, а останалите кабеларки също според силите си дават каквото могат от себе си с народна музика, стари бг филми с лошо качество и т.н. Вечерта има заря. Президентът държи реч в която имената на Ботев и Левски се употребяват в зависимост от конкретната политическа конюнктура. От известно време на сам те са демократи, радетели за обединена Европа. Думата революционер почти изчезна. От тази година имаме и крайни националисти, които внасят скандален колорит. Все пак еднообразието омръзва и трябва да има някакво раздвижване…Да не забравим и за знамената. От 94-та, когато българския национален отбор по футбол стана четвърти на световното първенство, националния трикольор излезе на мода. Разбира се само на спортни събития и на националния празник. При това положение не виждам как да не приемем трети март като поредния неработен ден, поредния празник от който се налага да си почиваме. Това изглежда ни се превръща в навик.